Въстание на Ивайло: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- {{икона\|bg}} +) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 45:
Въстанието започва през пролетта или лятото на [[1277]] г.<ref>{{cite book |last= Пертов |first= П. |title= Въстанието на Ивайло (1277 – 1280) |publisher= GSUfif |year= 1956 |pages= 218 – 219}}</ref> Бунтовниците първоначално се изправят срещу монголите, които, възползвайки се от слабостта на страната, атакували постоянно българското население.<ref name="pach" /> Бунтът започва в провинциите, които са най-засегнати от монголските нашествия. През лятото на същата година, войските на Ивайло разбиват монголска войска, нахлуваща от североизток. Скоро той отново разбива нашествениците. След като побеждава враг, който е мъчил българските земи десетилетия наред, неговата известност расте бързо. През есента на 1277 г. монголите са напълно изгонени от българските земи.
В края на 1277 г. Константин Асен най-накрая се изправя срещу бунтовниците. Малката му армия се движи бавно заради раната на крака му. Ивайло им устройва засада и убива много от близките на царя, а
Смъртта на българския цар шокира византийския император [[Михаил VIII Палеолог]], който скоро се е преместил от [[Константинопол]] в [[Одрин|Адрианопол]] с цел да наблюдава по-отблизо положението в България. Той планира да използва кризата за своя собствена полза, но след като разбира, че въстанието е битка между съсловията, той решава да помогне на българската аристокрация да разбие този враг на България, а също и потенциален такъв на Византия. Михаил VIII намира подходящ претендент за българския трон – [[Иван Асен III|Иван]], син на цар [[Мицо Асен]], живеещ във Византия. Иван е женен за дъщеря му и се провъзгласява за цар на България под името Иван Асен III. Византийците изпращат дипломати в Търново с предложение царица Мария да отстъпи трона си, докато византийската армия настъпва на север.
Последвалите събития изненадват византийците. Мария започва преговори с Ивайло и му предлага ръката и короната си. Византийските историци я обвиняват в нарушаване на моралния дълг към съпруга си, но новината за това само озлобява чичо ѝ – Михаил VIII и засилва желанието му за власт.<ref name="an">Андреев, стр. 224</ref> В началото тя иска да управлява сама, но поделянето на властта с Ивайло осигурява сина ѝ Михаил като наследник на трона.<ref name="an"/> Ивайло пък е склонен да приеме това с мотива, че Мария му дава това, което
=== Походи срещу монголите и византийците ===
Ред 55:
През лятото на [[1278]] г. Ивайло влиза тържествено в столицата и е коронясан за цар. България е обединена под управлението на добрия цар, но проблемите на страната далеч не са решени. Византийският император продължава с опитите си да свали Ивайло и изпраща армии под водачеството на известния генерал [[Михаил Глава]], който вече два пъти е разбил българите. Освен това той постига споразумение с монголите за нахлуване от север. Ситуацията в столицата също е лоша – Ивайло не успява да събере подкрепа сред аристокрацията и често трябва да се спасява от заговори.
В началото на новия си поход царят успява да отблъсне монголите на север от [[Дунав]]. Но всъщност по-голяма заплаха са ромеите, които атакуват по широк фронт, простиращ се от [[Шипченски проход|Шипченския проход]] до [[Черно море]]. Въпреки тактическия си талант, Михаил Глава не успява да спечели никаква победа – българските крепости в [[Стара планина]], водени от Ивайловите войводи Момчил, Куман, Дамян, Канчо и Стан, отблъскват всичките му атаки.<ref name="a">Андреев, стр. 226</ref> Борбата между българи и визанцийци е тежка, но Ивайло не пленил никого.<ref name="a"/> Въпреки
След като Ивайло подсилва позициите си на юг, той трябва отново да се върне към монголите на север. Този път войната е тежка и дълга. За разлика от преди, сега селският водач се сражава с елитната войска на [[Ногай]]. Монголите побеждават и Ивайло е принуден да се укрие в крепостта Дръстър ([[Силистра]]), където е обсаден за 3 месеца. Вестта за това довела до преврат на аристократите в Търново. Приближените на Ивайло са убити, а болярите коронясват за цар Иван Асен III. Царица Мария, която е бременна от бившия цар, е свалена и изпратена на заточение в Константинопол.<ref name="a"/>
След няколко месеца Ивайло
=== Краят на въстанието ===
Ред 73:
== Литература ==
* Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе, Велико Търново, 1996
* Атанас Пейчев и колектив, 1300 години на стража, Военно издателство, София 1984
== Външни препратки ==
Ред 81:
{{Превод от|en|Uprising of Ivaylo|347377477}}
[[Категория:Български въстания|Ивайло]]
| |||