Педро Калдерон де ла Барка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
добавки, изт. |
||
Ред 1:
{{Личност
| име = Педро Калдерон де ла Барка
Ред 31:
| сайт =
}}
'''Педро Калдерон де ла Барка и Бареда Гонзалес де Хенао Руиз де Бласко и Рианьо''' ({{lang|es|Calderón de la Barca Henao de la Barreda y Riaño}}), по-често наричан само '''Педро Калдерон де ла Барка''' е [[драматург]], [[поет]] и [[писател]] от епохата на [[Испански златен век|Испанския златен век]]. По време на своя живот той също така е бил войник, както и римокатолически свещеник. Роден в поставеното от [[Лопе де Вега]] начало на Испанския златен век, Барка развива още повече драматургическото изкуство, а неговите творби са сочени за върхови за испанския бароков театър. Сочен е за един от най-изявените испански и световни драматурзи. [[Йохан Петер Екерман]] в книгата си „Разговори с Гьоте“ (1838 – 1846) казва, че според [[Гьоте]], Калдерон де ла Барка стои по-високо от [[Шекспир]], като дори неговите пиеси имат по-съвършена структура, поради непрекъснатата работа на Барка над тях.<ref>Eckermann, J.P. "Conversations with Goethe", 1838–1846: Goethe regarded Calderón as high as Shakespeare, even commenting his plays to be of greater structural-perfection than those of the Bard due to Calderón mending them once and again.<
== Биография ==
Калдерон е роден в [[Мадрид]]. Майка му, която е с [[фламандци|фламандски]] произход, умира в 1610 г. Баща му, [[хидалго (титла)|испански благородник]] с [[кантабрия|кантабрийски]] корени, е бил държавен ковчежник и умира в 1615 г. Калдерон е отгледан и възпитан от ордена на '''Обществото на Исус''' ({{lang|la|'''Societas Iesu'''}}, '''''S.J.''''' и '''''S.I.'''''; йезуити). Обучаван е да бъде покорен изпълнител на повелите на ордена, но вместо това заминава да учи „[[Право]]“ в [[Университета на Саламанка|Саламанка]]. Между 1620 и 1622 г., Калдерон де ла Барка спечелва няколко театрални конкурса в чест на свети Исидор, в Мадрид. Дебютът на Барка е с пиесата „Любов, чест и власт“, играна за пръв път в Кралския дворец на 29 юни 1623 г. Тази пиеса е последвана от още две в същата година: ''Смутената гора'' и ''Макавеите''. През следващите две десетилетия Калдерон де ла Барка написва повече от 70 пиеси, повечето от които са на обществени теми и са предназначени за градските театрални салони.
Според един от неговите биографи, Вера Тасис, Калдерон е служил в испанската армия в [[Италия]] и [[Нидерландия]] между 1625 и 1635 г., но има много документи, според които Калдерон е пребивавал в Мадрид през цялото това време. В началото на 1629 един от братята на Барка е намушкан с нож от някакъв актьор, който се скрива в един манастир; Калдерон, заедно с един от другите си братя и стражи нахлува в манастира, за да накаже виновника (в същия манастир по това време е монахиня една от дъщерите на колегата на Барка [[Лопе де Вега]]). Един от уважаваните проповедници по това време Хортензио Феликс Парависино, заклеймява езика на пиесите на Калдерон де ла Барка пред [[Филип IV Испански|Крал Филип IV]]; Калдерон си отмъщава в пиесата ''Вечният принц'', като имитира цветистата реторика на Парависино. След това Калдерон е наказан с три дни домашен арест и е заставен да махне от пиесата си пасажа, засягащ Парависино.
Ред 44:
Биографията му в следващите няколко години е неясна. В 1647 г. умира брат му Диего Калдерон. През 1647 или 1649 г. му се ражда син – Педро Хосе, от неизвестна жена, която умира скоро след раждането. Калдерон поверява сина си на грижите на племенника си Хосе, син на Диего Калдерон. Вероятно заради тези семейни несгоди Педро Калдерон става монах в ордена на [[Франциск от Асизи|свети Франциск]] в 1650 г., а по-късно се присъединява към свещеническото съсловие. Ръкоположен е в 1651 г. и служи в църквата „Свети Салвадор“ в Мадрид. Според негово заявление от 1652 г., Педро Калдерон спира да пише светски пиеси за градските театри. Въпреки това той пише няколко пиеси на митологична тема, а също така и редица религиозни пиеси. Тези религиозни пиеси представляват едноактно действие-алегория, чрез която се изобразява тайнството на [[Евхаристията]]. Създавани са, за да бъдат играни на празника Тялото Господне (Corpus Christi). В 1662 г., две от религиозните пиеси на Калдерон „Военни поръчки“ (''Las órdenes militares'') „Вавилон – истински и мистичен“ (''Mística y real Babilonia''), стават обект на разследване от [[Инквизиция]]та. Втората пиеса е забранена, конфискувана е и остава под запрещение до 1671 г.
През 1663 г. Калдерон е избран за почетен капелан на Филип IV и продължава да заема този пост и при наследника му. На 81 години пише последната си светска пиеса „Хадо и Дивиса Леонидо и Марфиса“ (''Hado y Divisa de Leonido y Marfisa'') в чест на сватбата на [[Шарл II Испански|Шарл II]] с [[Мария Луиза Орлеан (1662–1689)|Мария Луиза Орлеан]]. Въпреки голямата му популярност и положението, което е заемал в кралския двор, последните години от живота си Педро Калдерон де ла Барка прекарва в бедност. Със смъртта си той оставя театрите сираци, в които е смятан за един от най-добрите драматични писатели на своето време.<ref>{{Cite web|url=http://www.newadvent.org/cathen/03156a.htm|title=Pedro Calderón de la Barca|last=|first=|date=|website=|publisher=|access-date=}}</ref>
[[Файл:Monumento a Calderón de la Barca (Madrid) 01.jpg|мини|180px|Паметник на Калдерон в Мадрид, на площад Света Ана ([[Joan Figueras Vila|Хуан Фигуерас]], 1878)]]
Ред 107:
* ''El Gran Teatro del mundo'' (''Великата сцена на света'')
* ''El Gran Mercado del mundo'' (''Светът е панаир'')
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
| |||