Херсонска област: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
м overlinking
Ред 15:
}}
 
'''Херсонска област''' ({{lang|uk|Херсонська область}}) е една от 24-те области на [[Украйна]]. Площ 28 461 km² (7-мо място по големина в [[Украйна]], 4,72% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 032 668 души<ref name="nas">[http://ukrstat.gov.ua/druk/publicat/kat_u/2015/zb/06/zb_nas_14.zip Государственная служба статистики Украины. Сборник: Численность наличного населения Украины на 1 января 2015 года. Киев 2015. Ответственная за выпуск Тимошенко Г. М. (doc)]</ref> (21-во място по население в [[Украйна]], 2,42% от нейното население). Административен център град [[Херсон]]. Разстояние от [[Киев]] до [[Херсон]] 664 km.
 
== Историческа справка ==
Ред 23:
Херсонска област е разположена в южната част на [[Украйна]]. На запад граничи с [[Николаевска област]], на север – с [[Днепропетровска област]], на изток – със [[Запорожка област]], на юг – с [[Автономна република Крим]], а на югоизток и югозапад се мие от водите съответно на [[Азовско море|Азовско]] и [[Черно море]]. В тези си граници заема площ от 28 451 km² (7-мо място по големина в [[Украйна]], 4,72% от нейната площ). Дължина от запад на изток 258 km, ширина от север на юг 180 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article118907.html «Большая Советская Энциклопедия» – Херсонская область, т. 28, стр. 242 – 243]</ref>
 
Областта изцяло е разположена в пределите на [[Причерноморска низина|Причерноморската низина]], в басейна на долното течение на [[Днепър]]. Повърхността ѝ е равнинна с нисочина до 100 m на север и до 5 m на юг, леко наклонена на юг и разчленена от долината на [[Днепър]] и притоците му. Левият бряг на [[Днепър]] е нисък, а десният – стръмен, силно разчленен от многочислени оврази и суходолия. Бреговата линия е силно разчленена, особено в района на залива [[Сиваш]]. Покрай морския бряг се простират дълги и тесни пясъчни острови (Джарилгач, Дълги и др.) и коси (Кинбурнска, Тендровска, [[Арабатска стрелка]], Федотова и др.) и плитки заливи ([[Днепровски лиман]], Егорлицки, Тендровски, Джарилгачки, Перекопски, [[Сиваш]], Савали, Утлюкски лиман и др.).<ref name="bse"/>
 
Климатът е умерено континентален. Зимата е мека и малоснежна със средна януарска температура от -3°С на юг до -5°С на север (минимална -31,5°С). Лятото е горещо, ветровито, с чести суховеи (т.н. черни бури), със средна юлска температура от 23,5&nbsp;°C на юг до 21,5°С на север (максимална 44°С). Годишната сума на валежите се колебае от 320 до 400 mm, с максимум през лятото, като валежите падат предимно под формата на поройни дъждове. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5&nbsp;°C) е 215 – 230 денонощия.<ref name="bse"/>