Червени бригади: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-it}} => {{lang|it}}
м overlinking; козметични промени
Ред 13:
| сайт =
}}
[[FileФайл:Red brigades logo.png|thumbмини|250px|]]
 
'''Червените бригади''' ({{lang|it|Brigate Rosse}}, или само ''BR'') е италианска [[Крайна левица|крайнолява]] [[Тероризъм|терористична]] организация, действала в периода на 70-те и 80-те години на 20 век в [[Италия]], които са известни като Годините на оловото (''Anni di piomb''o). Организацията съчетава методите на градската партизанска война с ненасилствени методи (пропаганда, създаване на полулегални организации в заводи и университети).
Ред 19:
Първата операция на групата е на 28 ноември 1970 г. и включва поредица взривове в завода на [[Пирели|„Пирели“]]. Още от началото в организацията се оформят две водещи течения.
 
== Предпоставки и подбуди за появата на Червените бригади ==
== Дейност на Червените бригади ==
През декември [[1971]] г. ограбват 800 хиляди лири от магазин „Коин“, а след това 14 милиона лири от банка „Сан Просперо“ в [[Реджо Емилия]]. През [[1972]] г. осъществяват първото си отвличане на ръководител от [[фабрика]], за да допълнят [[финанси]]те си. През първите 2 години събират бойни отряди и изграждат организационна структура. След това започват бойни действия. Организацията рязко се отличава от другите леви групи в [[Италия]] със своята организираност и безкомпромисност, което ги прави много опасни противници за властите в страната.
Line 28 ⟶ 27:
 
=== Нов водач ===
По тази причина водач на организацията става [[Марио Морети]]. След претърпените удари от полицията, организацията се прегрупира идеологически и организационно. Според техен манифест от [[1975]] г. целите ѝѝ са „концентриран удар в сърцето на държавата, защото държавата е смес от международни корпорации“.
 
Създава се „Стратегическо ръководство“, чиито членове са както нелегални, така и хора, водещи нормален живот. По това време се счита, че броят на членовете на организацията е около 500 души. През [[1976]] г. терорът срещу полицаи и магистрати се засилва значително, с цел да се попречи на започналите вече разследвания. Същата година е убит прокурорът на [[Генуа]] [[Франческо Коку]]. Заради медийната кампания срещу организацията, на 11 юни [[1976]] г. е убит директорът на „Джурнале нуово“ [[Индро Монтанели]]. На 12 юли същата година е ранен директорът на телевизия „Ти-Джи-1“, [[Емилио Роси]]. През септември същата година е ранен директорът на торинския клон на вестник „Унита“ [[Нино Фераро]], а през ноември е убит заместник-директорът на вестник „Стампа“ Казенальо. Според „Червените бригади“ медиите са се превърнали в инструмент на държавата и като такъв – в основен враг на народа.
 
През 1977 – 1978 г. Бригадите обсъждат въпроса за преход от „демонстративни действия“ към „постоянни акции“ и „разширение на кръга от цели“. Преценявайки, че са достатъчно подготвени като организация и ресурси, Бригадите преминават към преки, постоянни атаки над представители на държавната власт. До 1980 г. в Италия са убити 15 прокурори и съдии.