Черничево (област Кърджали): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
|||
Ред 29:
Нямаме точни сведения кога [[славяни]]те са се установили за постоянно в района на Черничево. Сериозното затруднение за точно определяне на периода на славянското заселване идва от липсата на достатъчно [[археология|археологически]] находки. Както отбелязва византийският хронист [[Прокопий Кесарийски]] (ИБИ. т.3, История на войната, стр.132), „''те /славяните/ живеят в бедни колиби и много често променят своите жилища''“. Към това трябва да се прибавят и погребалните обичаи на старите славяни, които не са оставили гробища, защото практикували трупоизгарянето. Следователно при датирането на славянското заселване в този край на Балканите трябва да разчитаме на друг анализ. Според Й.Заимов (Заселване на българските славяни на Балканския полуостров, С., 1967), Родопите са „''едни от най-рано заселените със славяни области в днешните граници на България''“, а като аргумент ученият изтъква голямото сходство между родопските и солунските говори (а Солунската област е сред най-рано заселените от славяни). През [[1980]] г. при разкопките на славянското селище до с. Седларе, [[Момчилград]]ско, е открита славянска керамика от 7 в. Може да се смята за сигурно, че към 8 в. Родопите, както и останалите европейски владения на [[Византия|Ромейската империя]], са вече славянска [[етнос|етническа]] област, за което свидетелства и [[константинопол]]ският [[император]] [[Константин Багренородни]]: „''цялата земя се пославянчи и стана варварска''“. Може да се допусне с относително голяма увереност, че славяните, живеещи в района на Черничево, са родственици на [[смоляни]]те, живеещи в Средните и Западните Родопи и на [[мърваци]]те, населяващи [[Драмско]] и [[Серско]]. Постепенно сред славяните в Източните Родопи навлиза християнството – от една страна, поради общуването и смесването (сключването на смесени бракове) със завареното тракийско население, а от друга, поради влиянието на византийската [[църква|църковна]] организация. С приемането на християнството, славяните започват да прилагат християнските погребални ритуали. Най-старите християнски некрополи на славяните в Източните Родопи са датирани от средата на 8 век. В района на с. Черничево са открити 5 средновековни християнски некропола, а в района на с.[[Аврен (област Кърджали)|Аврен]] – 6.
В епохата на [[Средновековие]]то в политическо отношение Родопите са област на оспорвано влияние между българи и ромеи. В различни периоди Източните Родопи са носили различни имена – Славееви гори (това име е общо за цялата планина), Ахрида и Мора. Битката за надмощие се е водила с променлив успех. Най-големите си победи българската държава постига при управлението на [[цар]]ете [[Симеон Велики]], [[Калоян]] и [[Иван Асен]]. Особено внимание трябва да се отдели на военните кампании на Калоян. Той е владетелят, най-активно действал в района на Черничево и Източните Родопи. През месец юни [[1206]] г. Калоян обсажда [[Димотика]], като се ползвал от подкрепата на планинците, живеещи западно от ромейския град. След няколко дни, както съобщава един от хронистите на тези събития, [[Жофроа дьо Вилардуен]], [[Латинска империя|латинската]] армия на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] тръгнала от [[Цариград]] към Димотика, за да помогне на обсадения град. Латинците били предвождани от [[регент]]а на империята, [[Хенрих Фландърски]], който замествал пленения си брат [[император]] [[Балдуин Фландърски]]. Калоян предпочел да не влиза в открит бой и отстъпил към Източните Родопи, а латинците го последвали в планината. Вилардуен пише: „''А Йоанис [Калоян] се махна и язди назад към своята страна. Те [латинците] го следваха така пет дни; а той вървеше все пред тях. Тогава на петия ден те се настаниха в един замък, който се казва Фраим. Там престояха три дни...''“ Месторазположението на Фраим не е ясно установено и има различни предположения, но най-убедителното гласи, че това е [[крепост]]та, разположена край мястото, където река [[Крумовица]] се влива в [[Арда]]. Известният историк [[Васил Златарски]] предполага, че Калоян се е оттеглил по долината на река
Най-значителният епизод с участието на българите от района на Черничево по време на българо-латинската война се разиграва през [[1207]] г. През месец юли император Хенрих, който заместил на [[константинопол]]ския престол покойния си брат Балдуин, се срещнал със [[солун]]ския крал [[Бонифаций Монфератски]] на брега на река [[Марица]] при град [[Ипсала]]. По сведенията на Вилардуен, двамата договорили съвместните си военни действия против българската държава. След срещата Бонифаций се оттеглил в град [[Мосинопол]] (сега в развалини на 10 км западно от [[Комотини]] в днешна [[Гърция]]). Там по съвета на местните [[гърци]] той направил един конен поход в планината над града, така наречената „Мосинополска планина“ (днешният [[Гюмюрджински снежник]]) „''на разстояние повече от един ден от града''“. Това съобщение трябва да се тълкува като наказателна акция срещу българското население в Южните Родопи, което непрекъснато подкрепяло българските военни действия. Въпреки че летописецът не дава точни сведения за маршрута на Бонифаций, по всичко изглежда, че той е навлязъл доста навътре в планината, дори вероятно е преминал прохода [[Маказа]]. „''И когато той бе в тази местност и се канеше да си тръгва, местните българи се бяха събрали и видяха, че маркизът бе с малко хора. И идват от всички страни и нападат неговата задна охрана. И когато маркизът чу тревогата, той скочи съвсем безоръжен върху един кон с меч в ръката. И когато дойде там, където [българите] бяха нападнали ариергарда му, той се хвърли върху тях и ги преследва доста далече назад. Там маркиз Бонифаций дьо Монфера бе смъртно ранен в плешката под рамото; той започна да губи кръв... И онези, които останаха с него, а те бях малко, бяха избити. И отрязаха главата на маркиз Бонифаций дьо Монфера. И местните хора изпратиха главата му на Йоанис [Калоян]''“. Хронистът нарича изрично местните българи „''bugre da la terra''“. От думите на автора става ясно, че саморазправата с латините е извършена чрез събиране на народно опълчение, по подобие на това, което кан [[Крум]] сбрал през [[811]] г., за да разбие ромеите при [[Върбишки проход|Върбишкия проход]]. Има голямо основание да се вярва, че българите от Черничево са взели дейно участие в гореописаните събития, още повече, че за тях районът е бил много добре познат – известно е например, че през [[Българските земи под османско владичество|османското владичество]] черничевци са ходили в [[Гюмюрджина]] (днес Комотини) да търгуват. Т.е. напълно в техните възможности е било да се организират съвместно с българите от [[Кирково]], [[Аврен (област Кърджали)|Аврен]], [[Тихомир (село)|Тихомир]] и други села, за да разбият нашествениците. Фактът, че „местните българи“ са изпратили главата на солунския крал на българския владетел, красноречиво говори за силното народностно съзнание на населението в южната част на Родопите.
Ред 91:
'''Иван Величков''' – [[българи|български]] [[православие|православен]] [[свещеник]], бежанец от [[Драма]], в [[Егейска Македония]], след [[гърци|гръцката]] [[окупация]] на областта, последвала Първата световна война. В Черничево, наред с духовната си дейност, отец Иван развива и активна просветна и социална дейност, която го превръща в най-авторитетната и значима фигура в селото през 20-те, 30-те и 40-те години на [[20]] век През [[1927]]-[[1929|29]] г. по негова инициатива е построено голямо училище, каквото, според очевидци, нямало дори в околийския център [[Крумовград]]. По негова инициатива е създаден разсадник за овощни дръвчета и се въвежда модерното овощарство със селектирани облагородени видове. Свещеник Иван Величков превел турското име Дутли на български като Черничево, както официално се нарича селото от [[1930]] г.
'''Станко Ангелов Станков''' (21.06.1907 – 07.07.1983) – един от най-известните черничевци в новата история на селото. Станко Станков е по-големият син на Ангел и Златка Станкови. През [[1913]] г. баща му и брат му Павел са убити при разорението на селото от [[башибозук|башибозуците]], а самият той се спасил по чудо. Известен е като пчелар и овощар. Станко и съпругата му Стойка (буля Станковица, дъщеря на Георги Арнаудов) имат три деца: Златка, Ангел и Тянка. Като [[кмет]]ски наместник на с. Черничево по време на гражданската война в [[Гърция]] в края на 40-те години на [[20]] век, Станко Станков е давал подслон на гръцки партизани, воюващи на страната на гръцката комунистическа партия /подкрепата на гръцките комунисти е била българска държавна политика в този период/. Заедно с Тодор Арабаджив каптират извор в близост до селото и така полагат основите на водоснабдяването в селото. Избрал е място и за най-новото християнско гробище в селото, което функционира от началото на 50-те години на
'''Младен Георгиев Калеев''' – лейтенант от [[Гранични войски]], командир на граничната застава край с. Черничево. В Черничево живеел при Станко и Стойка (буля Станковица) Станкови. Родом е от Северна България. По сведения от възрастни жители на с. Черничево, лейт. Калеев е бил [[Партизанско движение в България|партизанин]] преди [[9 септември]] [[1944]] г. Загива на [[21 август]] [[1952]] г. в престрелка с диверсанти, проникнали на българска територия, заедно с редник Илия Райков Русев. На лобното им място днес има паметник, а мястото се нарича „Калеев гроб“. Трагичното е, че броени дни преди Калеев да загине от вражески куршум, се родила единствената му дъщеря. По сведения от 80-те години, дъщерята на лейтенант Калеев е живеела в гр.[[София]].
'''Иван Николов Петков''' – изключително популярен черничевец, роден през 1920 г., превърнал се в емблема на Черничево в началото на [[20]] век Широко известен е с прозвището „Вазов“. Произлиза от един от най-старите родове в селото – Гиньовския род. Участвал е във Втората световна война и е ранен в Унгария. Има огромни заслуги за ремонта и поддръжката на църквата „Св. Атанасий“ в края на
== Особености на местния говор ==
| |||