Юлска концепция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след точка в текст
м overlinking
Ред 13:
С решение на 9 то Народно събрание от 19 август 1987 се правят структурни и персонални промени в Министерския съвет на НРБ като се закриват дотогава съществуващите Съвети при Министерския съвет и министерствата на финансите, на народната просвета и на търговията, както и Държавната планова комисия като се създават пет Суперминистерства – министерство на икономиката и планирането с министър [[Стоян Овчаров]], министерство на външноикономическите връзки с министър [[Андрей Луканов]], министерство на земеделието и горите с министър [[Алекси Иванов]], министерство на културата, науката и просветата с министър [[Георги Йорданов (БКП)|Георги Йорданов]] и министерство на народното здраве и социалните грижи с министър [[Радой Попиванов]]. Приет е от 9 то Народно събрание на 19 август 1987 Закон за нови териториални единици – Области.
 
На свое заседание на 26 септември 1987 г. Управителният съвет на [[БЗНС]] приема решение за приемане на решенията на Юлския пленум на ЦК на БКП, а от 25 до 27 януари 1988 г. е проведена Националната партийна конференция на БКП кято доразработва Юлската концепция, а на 22 април 1988 г. се провежда заседание на Върховния съюзен съвет на [[БЗНС]] на което заседание съюзника на [[БКП]] приема решенията на Юлската концепция доразработени на Националната партийна конференция. С Юлската концепция от 1987 г. изразяват несъгласие членът на Политбюро на ЦК на БКП и секретар на ЦК на БКП [[Чудомир Александров]] и секретарят на ЦК на БКП [[Стоян Михайлов]] които стават противници на [[Тодор Живков]] който ги освобождава на проведения Юлски пленум на ЦК на БКП на 21 юли 1988 г. който разглежда състоянието на Юлската концепция за първата и една година.
 
През декември 1988 година Юлската концепция е доразвита с въвеждането на т.нар. „фирмена организация“, която трябва да премахне създадените през 60-те години [[Държавно стопанско обединение|Държавни стопански обединения]]. Превръщането на предприятията в „акционерни фирми“ е стъпка за тяхното частично „[[Приватизация|раздържавяване]]“ в неопределено бъдеще чрез продажба на дялове на служителите, но при запазване на държавния и партиен контрол.<ref name="иванов"/>