Юпитер (ракета): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
м overlinking |
||
Ред 32:
=== Предназначение ===
Разработката на тази балистична ракета стартира през [[1954]] г. Тя е дълбока модификация на ракетата [[Редстоун (ракета)|Редстоун]], която е способна да достави ядрен заряд на разстояние до 1600 км. Новата ракета е предназначена за използване в театъра на военните действия и поразяване на стратегически цели в дълбокия тил на противника на разстояние до 2400 км. Ракетата е проектирана за едновременно използване от [[Армия на Съединените американски щати|USArmy]] и [[USN]], което налага редица ограничения още при етапа на конструирането и. През [[ноември]] [[1956]] г. [[USN]] се отказва от съвместната програма. Течногоривните ракети са твърде опасни за експлоатация на корабите (особено на подводници) и с незадоволителна бойна готовност. По тази причина флотът се насочва към твърдогоривен еквивалент на „Юпитер-С“, който впоследствие се превръща в междуконтиненталната [[балистична ракета]] [[Поларис (ракета)|Поларис]]. Лишена от поддръжката на [[USN]], [[Армия на Съединените американски щати|USArmy]] губи позиции и официално предава всички ракети с радиус на действие над 320 км на [[USAF]]. През 1958 г. ракетата е приета на въоръжение. [[Крайслер]] получава поръчка за строежа на 100 ракети. Съединенията на
=== Оператори ===
Ред 40:
* 866-ти Стратегически ракетен ескадрон.
{{Flagicon|Италия}} [[Италия]]: ''Aeronautica Militare'' ([[ВВС]] на
* 36-та Стратегическа въздушна възпираща [[бригада]]
{{флагче|Турция}} [[Турция]]: ''Türk Hava Kuvvetleri'' ([[ВВС]] на
== Юнона-1 ==
|