Рилска грамота: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред
м Bot: Automated text replacement (-\.\], +],)
Ред 4:
Грамотата е издадена на [[21 септември]] [[1378]] година и е подпечатана със златния печат на цар Иван Шишман. Писана е на пергамент с размери 130х22 см. с [[полуустав]].
 
С Рилската грамота на манастира се дават като феодални владения повече от 20 села и метоси в югозападните български земи заедно със землищата им. Грамотата е ценен извор за фискалната уредба и административното устройство на [[Второ българско царство|Второто българско царство]]. В нея е изброена провинциалната българска администрация и длъжностни лица - [[севаст]]и, [[съдия|съдии]], [[практор]]и, [[примикюр]]и, [[алагатор]]и, [[перпирак]]и, [[житар]]и, свински и овчи [[десеткар]]и, [[аподохатор]]и, [[комис]]и, [[стратор]]и, [[сенар]]и, [[митат]]и, [[крагуяр]]и, [[градар]]и, [[варничия|варничи]], [[побирчия|побирчии]], [[находник|находници]]. Рилската грамота се използва като извор за манастирските имунитети във Втората българска държава<ref>Андреев, Михаил. Ватопедската грамота и въпросите на българското феодално право, София 1965, с. 95-96.</ref>. Сведенията в нея дават представа и за границата между [[Търновско царство|Търновското царство]] и [[Велбъждско деспотство|Княжеството на Драгаши]] през 70-те години на [[14 век]]<ref>[http://www.promacedonia.org/hm2/hm_6_1.html Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век, София, 1986, с. 180.], Матанов, Христо. Княжеството на Драгаши. Към историята на Североизточна Македония в предосманската епоха, София 1997, с. 171-173 </ref>.
 
В грамотата е засвидетелствана неутрализацията на морфологичната категория род при формите за множествено число на прилагателните имена и употребата на обща множествена форма за всички родове на прилагателното име, например {{Script/Slavonic|cu|раꙁлошкы попове}} вместо {{Script/Slavonic|cu|раꙁложци}} или {{Script/Slavonic|cu|раꙁложсти}}. Среща се ново окончание {{Script/Slavonic|cu|-омь}} за творителен падеж, единствено число на същестителните имена от женски род ({{Script/Slavonic|cu|рѣкѡмь}}). Употребяват се нови колективни форми на съществителните имена като {{Script/Slavonic|cu|нивꙗ, лоꙁꙗ}}. Новост е използването на следлога {{Script/Slavonic|cu|ради}} пред съществително име, а не след него: {{Script/Slavonic|cu|ради обновлениꙗ}}.<ref>''Мирчев'', Кирил. Историческа граматика на българския език. С., 1978. 22-23 с.</ref>