За първи път теоретично принципът на действие на мазера се описва от [[Николай Басов]] и [[Александър Прохоров]] от [[Физически институт Лебедев|Лебедевия институт по физика]] на ''Всесъюзната конференция по радио спектроскопиярадиоспектроскопия'', организирана от Съветската Академия на Науките през май [[1952]], като рефлектират върху принципи, които преди това са дискутирани от [[Джоузеф Уебър]] през юни 1952 на конференция на Института на радио инженеритерадиоинженерите.<ref>{{cite journal | author=Yodh, Gaurang B. and Wallis, Richard F. | title=Obituaries: Joseph Weber | journal=Physics Today | year=2001 | volume=54 | issue=7 | url=http://www.physicstoday.org/pt/vol-54/iss-7/p74.html}}</ref> (Въпреки че той е дискутирал тези принципи един месец след като те вече са ги развили.) Впоследствие Басов и Прохоров публикуват резултатите си през октомври [[1954]]. Независимо от тях, [[Чарлз Таунс|Таунс]], Дж. П. Гордън и Х. Дж. Зайгер построяват първия мазер в [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]] през [[1953]]. Устройството използва стимулирана емисия в пари на енергизирани [[амоняк|амонячни]] молекули за да постигне усилване на радиовълни с честота 24 [[GHz]]. По-късно Таунс работи с [[Артър Шолоу]] да опише принципа на „оптичния мазер“ или „лазера“, който [[Теодор Майман]] демонстрира за пръв път през [[1960]]. За техните изследвания в тази област, Басов, Прохоров и Таунс получават [[Нобелова награда за физика]] през [[1964]].
