Зелениково (област Пловдив): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- и досега +)
м Общи промени
Ред 56:
** Стефан Кунчев от 12-та дружина, 4-та рота;
 
* Койчо Власев Касапов (12.09.1891 г. – 21.12.1957 г.) – Участник във Великата Октомврийска революция. Завършва Пловдивската мъжка гимназия. УчаствуваУчаства в Междусъюзническата война. Емигрира през 1913 г. и до 1919 г. живее в Румъния, Виена и Русия. На 19.11.1917 г. влиза в Червената армия. Достига до чин военен полит-комисар на бригада – най-високия чин, заеман от Българин по време на ВОСР. На 07.11.1919 г. тайно е прехвърлен с лодка в България. През 1920 – 1922 г. е ръководител на шпионска група във Варна под ръководството на Главно разузнавателно управление (ГРУ) на Червената армия. През 1922 г. публикува книгата си „От хаос към творчество“. Заминава за Франция и там продължава разузнавателната си дейност. След една година се връща и работи в България. Умира от туберкулоза;
* Боню Атанасов Бонев (21.07.1908 г. – 11.12.1978 г.) – народен учител. Завършил Казанлъшкото педагогическо училище. От 1930 г.почти до края на живота си учителствува в с. Зелениково, в Македония и в с. Парчевич. Учил и възпитал десетки випуски деца. Толстоист. Боню е първият поет от с. Зелениково. В периода 1938 – 1943 г. издава 4 книжки със стихотворения: „Скръб и радост“, „На безгрешните“, „Деца птички“ и „Песни за нея“. Стихотворението му „Наше село“ представлява нещо като визитна картичка на селото;
* Проф. Спас Тодоров Райкин (26.10.1922 г. – 18.02.2014 г.). Завършва Пловдивската семинария през 1945 г. и Богословския факултет на Софийския университет през 1949 г. На 6 май 1951 г. дезертира от военната си служба като трудовак и преминава в нелегалност. Един от първите горяни. След 44 дневно скитане в Родопите със седем членна въоръжена група на 19.06.1951 г. преминава в Гърция. Следва хуманитарни науки в университетите на Атина, Женева, Лондон и Базел. В края на юни 1954 г. емигрира в САЩ, където учи в Колумбийския университет (1954 – 1959). Завършва със степен Магистър по политически науки, специалност История. От 1963 г. до 1991 г. преподава в американски университети като професор по История на цивилизацията и Нова Европейска история. Членува в български политически организации на съпротивителното движение против комунизма. Заема високи ръководни постове в техните ръководства и е редактор на списанията им. През 1993 г. публикува 5 тома, посветени на политическите проблеми на България. В периода 2000 г.–2009 г. публикува 13-томна серия биографични спомени и документи под общото заглавие:"Политическо пътешествие срещу ветровете на ХХ век”. През 2012 г. излиза от печат 2-томното му историческо изследване „Санстефанска България. Поява, съдба, триумф и трагедия на българската национална идея“. Живее в САЩ. Архивът си от 99 тома проф. Райкин е предал на Хувърския институт към Станфорския университет. В края на 2012 г. на тържество в Страудсбърг, Пенсилвания, проф. Райкин е награден с почетен медал „Иван Вазов“ от Държавната агенция за българите в чужбина; Погребан в гр. Страудсбург, щат Пенсилвания, САЩ;