'''Земеделските каси''' са втората по значимост (след [[Българска народна банка]]) кредитно-спестовна институция в [[Княжество България|България]] през първия четвърт век след [[Освобождението]] от [[турско владичество]].
Заработват от септември 1879 година<ref name="encbg-ZK">Енциклопедия „България“. Том 2. София, Издателство на БАН, 1981, с. 714</ref> като наследници на [[общополезни каси|общополезните каси]] от османско време със същото основно предназначение – поддръжка на дребните селски стопани и ликвидиране на [[лихварство]]то. Вследствие от [[Руско-турската освободителна война]] по-голямата част от средствата на общополезните каси са разграбени или несъбираеми.<ref name="hristoforov-ZK">{{cite book | last = Христофоров | first = Асен | title = Избрани произведения и документи. Том 1 | publisher = Българска народна банка | year = 2010 | location = София | isbn = 978-954-8579-35-3 | url = http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_history_heritage_ah_01_bg.pdf | accessdate = 02.05.2015 | pages = 334-335 | authorlink = Асен Христофоров }}</ref> Още от началото на дейността си земеделските каси в [[Княжество България]] се ползват с кредит от [[БНБ]]<ref name="encbg-ZK"/>, която влага в тях между 10 и 30 % от активите си през 80-те години на XIX век<ref>{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | year = 2007 | title = [http://cls-sofia.org/bg/books/communal-capitalism-23.html Комуналният капитализъм.]. Том 2 | publisher = Фондация Българска наука и култура, Център за либерални стратегии | location = София | isbn = 978-954-90758-8-5 | pages = 353 | authorlink = Румен Аврамов | accessdate = 02.05.2015}}</ref>. Съгласно устава, одобрен през юли 1878 от [[Временно руско управление|временните руски власти]], другите основни източници на средства са частните вноски в пари и в натура.<ref name="hristoforov-ZK"/> Към 1895 броят на влоговете достига 10 000, а размерът им – към 9 милиона лева.{{hrf|Христофоров|2010|350}} По това време, съгласно закон от края на 1894 година, в касите започват да постъпват отчисления от поземления данък, въведен при [[Правителство на Стоилов (1894–1899)|управлението на Народната партия]], а управлението им е пряко подчинено на [[Министерство на земеделието и търговията|Министерството на земеделието и търговията]].{{hrf|Аврамов|2007|349}} Освен с лични и ипотечни заеми, земеделските каси се занимават с текущи сметки на земеделските кооперации, финансират общини за закупуване на добитък и строеж на стопански сгради, вършат операции на БНБ в селища, където банката няма клонове.<ref name="encbg-ZK"/> Въпреки относително ниската лихва, която предлагат (9 %), те не успяват да се справят с лихварството и натрупват значителни просрочия на задълженията си към централната банка. Това налага на правителството на [[Константин Стоилов]] да вземе през 1896 година така наречения „Земеделски заем“ от френски и австрийски банки, решил отчасти двата проблема.{{hrf|Аврамов|2007|350-354}} През 1903 капиталът на земеделските каси достига 47 милиона лева. В края на същата година, при [[Правителство на Рачо Петров (1903–1906)|Втория стамболовистки режим]], те са окончателно одържавени и преустроени в [[Българска земеделска банка]].<ref name="encbg-ZK"/>
