Иван Абаджиев (офицер): Разлика между версии

|място на раждане=[[Севлиево]], [[България]]

|място на смърт=[[България]]

|въоръжени сили=[[Пехота]]

|години на служба=22

'''Иван Цонев Абаджиев''' е български [[офицер]], [[полковник]]. [[Почетен гражданин на Ловеч]].

 

Иван Абаджиев е роден на 24 февруари 1884 г. в Севлиево. Завършва [[Военно училище|Военното училище]] в София. Офицерската служба започва на 2 август 1905 г. с военно звание [[подпоручик]]. Служи в XXV-ти пехотен Драгомански [[полк]]. Дружинен командир в XXI-ти пехотен Средногорски полк, с който участва в [[Първа световна война|Първата световна война]]. Проявява се като способен и храбър офицер. Награден с Орден „[[За храброст]]“ IV ст. (1914).

 

Остава на военна служба след съкращенията във войската по силата на [[Ньойски мирен договор|Ньойския мирен договор]] между [[България]] и [[Антантата]] (1919). На 10 декември 1920 г. е назначен за командир на II-а Интендантска дружина във II-и Тракийски полк ([[Пловдив]]). Едновременно е началник на I-во Пловдивско военно окръжие. Продължава службата като началник на военното окръжие в Севлиево с гарнизин в [[Ловеч]] за попълване на войската с доброволци (1922). Командир на V-а Допълнителна част, Ловеч (1922). От май 1925 г. е интендант на V-и Пехотен полк в [[Русе]]. Уволнен от армията през 1927 г.

 

 

На 22 юни 1923 г. Ловешкият градски общински съвет „изказва благодарност на подп. Абаджиев и го признава за [[Почетен гражданин на Ловеч]] за спасяване на града на 9, 10, 11 и 12 юни от селяните-метежници“. <ref> Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „ Витал “, Велико Търново, 2009, с. 131-132. ISBN 978-954-8259-84-2</ref>