Иван Липранди постъпва на военна служба като унтерофицер на 13 август 1807 г. в свитата на Царя, участва в руско-шведската война, където е отличен „За храброст“ с производство в офицерско звание поручик, бие се в Отечествената война с Наполеон, въвв организацията и управлението на военната полиция в окупационния корпус във Франция, става офицер за особени поръчения на новорусийския и бесарабски губернатов Воронцов, на 17 януари 1826 арестуван в Кишинев по делото срещу декабристите, на 26 февруари оправдан и награден с 2000 рубли, 6 декември 1826 произведен в чин полковник, април 1828 – септември 1829 участва в Руско-турската война, 27 януари 1832 излиза в оставка с чин генерал-майор, в 1840 минава на служба във вътрешното ведомство, в 1841 е назначен за началник накомисията по делата на разколниците и скопците, в 1861 се пенсионира, от 1866 г. до кончината си е действителен член на „Общества истории древностей российских при Московском университете“, умира на 9 май 1880 г., пагребан е в Петербург във Волковом кладбище.
== Организатор и командващ българския доброволчески корпус в Руско-турската война 1828 – 1829 ==
