Разлика между версии на „Игнатий Богоносец“

м
Общи промени
м (неправилно членуване - предлог и пълен член)
м (Общи промени)
'''Игнатий Богоносец''' е втори поред [[епископ]] на [[Антиохия|Антиохийската]] [[Антиохийска църква|църква]], ако не се брои нейният основател, [[апостол]] [[Апостол Петър|Петър]], и представител на поколението на [[Апостолски мъже|Апостолските мъже]]. На престола в Антиохия той наследява епископ [[Еводий Антиохийски|Еводий]] през 67 г. и остава начело на нея до смъртта си през 107 г. Известен е и като ученик на св. апостол и евангелист [[Йоан Богослов]]. Прозвището му ''Богоносец'' е свързано с [[предание]], което води началото си от св. [[Симеон Метафраст]] (10 век), според което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от [[Иисус Христос]], когато апостолите спорят за първенство ''(Мат. 18:1-5)''. Против това предание е свидетелството на св. [[Йоан Златоуст]], който пише, че св. Игнатий никога не е виждал лицето на Господа "в плът".<ref>''Похвала на свещеномъченик Игнатий'', 4 - PG, 48, 747-756.</ref> Самият Игнатий обяснява това в смисъл, че той е човек, който “има (носи) Христос в сърцето си” (ϑεοϕόρος), а не такъв, който е носен от [[Бог]]а (ϑεόϕορος).
 
За служението му като епископ на Антиохийската църква не се знае много. Известно е само свидетелството от разказа за неговото [[мъченик|мъченичество]], че св. Игнатий е "мъж апостолски във всичко", който "грижливо управлява Църквата въвв Антиохия" - особено през време на [[Гонения против християните|гонението]] при император [[Домициан]] (81-96).<ref>''Martyrium Ignatii'' – Patrum Apostolicorum Opera, t. II, Lipsiae, 1876.</ref> Друго, известно за него, е сведението на [[Църковна история|църковния историк]] [[Сократ Схоластик|Сократ]], според когото свети Игнатий първи е въвел в [[богослужение]]то [[антифон]]ното пение – по подобие на ангелите, възпяващи Светата Троица от две противоположни страни, които той е бил удостоен да съзерцава във видение.<ref>''Църковна история'', VI, 8.</ref>
 
Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в [[Рим]]. Спори се върху годината на неговото мъченичество, като най-често се приема, че това е станало през 107 или 108 г. За запазения разказ за мъченичеството му, за това събитие споменават още св. [[Поликарп Смирненски]]<ref>''Послание до филипяни'', IX, 1-2.</ref>, св. [[Ириней Лионски]] <ref>''Против ересите'', V, 28, 4.</ref> и [[Ориген]] <ref>''Беседа 6 върху Евангелието според св. Лука''</ref>. [[Православие|Православната]] [[Православна църква|църква]] празнува неговата [[памет]] на 20 декември, а [[Римокатолицизъм|Римокатолическата]] [[Римокатолическа църква|църква]] – на 1 февруари. 29 януари пък е ден, в който Православната църква чества пренасянето на неговите [[мощи]] от Рим в Антиохия и обратно в Рим след падането на Антиохия в ръцете на арабите през 637 г. Днес те се пазят в храма “Свети Климент” в [[Рим]].