Разлика между версии на „Андрей Христов“

м
редакция без резюме
м
 
== Биография ==
[[Файл:24mart Sborna Cheta Kiustendil.jpg|ляво|мини|250п|Войводите на съвещание в Осоговския балкан: седнали от ляво на дяснонадясно: [[Панайот Байчев]], [[Питу Гули]], [[Коста Мазнейков]], [[Христо Чернопеев]], Андрей Христов, [[Тодор Христов Офицерчето|Тодор Христов]]. Прави от ляво на дяснонадясно: [[Никола Жеков (революционер)|Никола Жеков]], [[Константин Кондов]], [[Сотир Атанасов]], [[Тимо Ангелов]], [[Никола Дечев]] и куриерът [[Никола Сарафов (революционер)|Никола Сарафов]]]]
Христов е роден на 6 декември 1866 година във [[Велес]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Завършва висшето си образование в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски”]], специалност химия„Химия“ в 1893 година. Работи като учител в родния си град, [[Охрид]], [[Крушево (град)|Крушево]], [[Асеновград|Станимака]] и други вестаместа.
 
В 1902 година във връзка с [[Винишка афера|Винишката афера]] е арестуван, изтезаван жестоко и хвърлен в Битолския затвор. Христов е член на охридския околийски комитет на ВМОРО в 1901 година, на следващата година на крушевския, а от 1904 година на велешкия. Eдин от ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Крушево. В 1905 година е назначен за учител във Велмей, но властите не му позволяват да заеме мястото.<ref>Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 – 1905, София, 2007, стр. 25.</ref> Става председател на Велешкия окръжен революционен комитет. В 1906 година отново е арестуван и осъден на 4 години затвор от Скопския съд.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 179.</ref>
 
== Бележки ==