Павел Бобеков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
паметна плоча |
||
Ред 20:
=== След Априлското въстание ===
След потушаване на въстанието успява да избяга в Румъния, след което участва като доброволец в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] през [[1876]] г. През [[1877]] г., заедно с [[Иван Адженов]] издават първия български ежедневник „[[Секидневний новинар]]“ в [[Букурещ]], на който Бобеков е първи редактор.▼
[[Файл:Pavel Bobekov memorial plaque, Panagyurishte.jpg|дясно|мини|Паметна плоча на Павел Бобеков на родния му дом в Панагюрище]]
[[File:Павел Бобеков - плоча в Исторически музей Панагюрище.jpg|right|thumb|Паметна плоча на Бобеков в [[Исторически музей (Панагюрище)|Исторически музей Панагюрище]]]]
▲След потушаване на въстанието успява да избяга в Румъния, след което участва като доброволец в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] през [[1876]] г. През [[1877]] г., заедно с [[Иван Адженов]] издават първия български ежедневник „[[Секидневний новинар]]“ в [[Букурещ]], на който Бобеков е първи редактор.
При обявяването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] Павел Бобеков се включва като преводач и е зачислен при щаба на генерал Гурко. При Търново заболява от тиф, а по други сведения от туберкулоза. Умира в прегръдките на майка си на 29 октомври [[1877]] и е погребан в двора на църковния храм „Св. Никола“ във Велико Търново. На 25.04.1996 г. е издигнат паметник в двора на храма в негова чест.
| |||