Роден дом на Фредерик Шопен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 4:
== История на Желязова Воля ==
Желязова Воля се споменава за пръв път в градските архиви от 1579 г., в които се посочва името на собствениците ѝ – Миколай и Пьотър Желязо. В края на XVIII в. неин собственик е Пьотър Лушчевски, а по-късно става притежание на семейство Папроцки. По онова време жилищните сгради са 9 на брой.<br>
В края на XVIII и началото на XIX в. обеднялото семейство на граф СкарбкувСкарбек купува селото от сем. Папроцки. Кацпер и Людвик Скарбек заживяват в двете жилищни сгради на имението. Гувернант на децата им е Миколай Шопен, който през 1806 г. се жени за Юстина Кшижановска, роднина на собствениците, която се грижи за управлението на имението. Трите им дъщери– по-голямата Людвика Марианна, както и двете по-малки, Юстина Изабела и Емилия – се раждат във [[Варшава]].<br>
На 1 март (или 22 февруари) 1810 г. в селото се ражда второто дете на семейство Шопен – Фридерик. Той не остава дълго в Желязова Воля, тъй като още през есента семейството се премества във Варшава, но младият Фридерик посещава семейство Скарбек през ваканциите и на различни семейни празници. През 1812 г. имението на Скарбек е опожарено, но двете жилищни сгради оцеляват.<br>
По време на посещенията на композитора пианото е било изнасяно в градината, където Фридерик прави концерти под липите. Събралите се гости и семейството не са единствените му слушатели – звуците на пианото привличат жителите на близките села (това си спомня Антони Кришяк, селянин от Желязова Воля, връстник на Фридерик Шопен). През лятото на 1830 г. Фридерик Шопен пристига в Желязова Воля, където цялото семейство Шопен прекарва лятната си почивка. Това е последното посещение на композитора в Желязова Воля.<br>
През 1834 г. Михал Скарбек се самоубива, а семейството му продава Желязова Воля на семейство Шуберт. През 1840 г. Желязова Воля е наследена от барон Еугехарт, а малко по-късно от семейство ПешeлПешел. Поредният собственик през периода 1859 – 1879 г. е Адам Товянски. Наследството му включва няколко имения в съседните села. В самата Желязова Воля има 11 зидани сгради, 12 дървени постройки и воденица. От 1879 г. имението преминава в ръцете на Александер Павловски, който превръща мястото, където се е родил Шопен в стопански склад.<br>
През 1894 г. по инициатива на руския композитор [[Милий Балакирев]] в парка на имението е открит паметник на Фридерик Шопен, създаден по проект на Бронислав Жоховски с медальон по проект на Ян Войдига. По време на Първата световна война е опожарена дясната жилищна сграда на имението. През 1918 г. Желязова Воля е разделена на парцели, поделени между селяните от околността.<br>
През 1928 г. варшавското Дружество на приятелите на дома на Шопен и Шопеновият комитет от [[Сохачев]] купуват от Рох Шиманяк (собственик на терена от 1918 г.) оцелялата жилищна сграда и 3 хектара земя около нея за цена 40 000 злоти.<br>