Казанлъшка гробница: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 20:
| юнеско-ID = 44
}}
'''Тракийската гробница в Казанлък''' е зидана [[Куполна гробница|кръглокуполна гробница]], която се намира в [[Казанлък]] и е част от голям [[некропол]], разположен в близост до древната столица на [[Одриско царство|Одриското царство]] [[Севтополис]]. Датирана е в края на [[4 век пр.н.е.|IV в. пр. Хр.]] – началото на [[3 век пр.н.е.|III в. пр. Хр.]] и от [[1979]] е в списъка на [[ЮНЕСКО]] на [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Световното културно и природно наследство]].
 
== Откриване на гробницата ==
*[http://www.otkrivam.bg/index.php?p=38&l=1&id=49 шката тракийска гробница (за деца)]
Гробницата е принадлежала на тракийския владетел Ройгос. Открита е случайно на [[19 април]] [[1944]] година под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на [[Казанлък]]. [[Могила]]та имала вид на естествен завършек на природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 m, с диаметър на основата 40 m. Войниците попаднали на иззидана каменна стена. Любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им. Така бил открит забележителен паметник от ранноеленистическата епоха в България, който сега е сред [[Стоте национални туристически обекта]].
 
== Описание ==
=== Разпределение на гробницата ===
Подобни куполни гробници са открити в [[Тракия]], Южна [[Русия]] и [[Мала Азия]]. Корпусът се състои от гробна камера с кошеровидно-камбановиден [[купол]] и коридор към нея. Гробницата е покрита от каменна риза, от която пред входа на дромоса се отделят два успоредни зида, които оформят правоъгълно преддверие с дължина 2,60 м и ширина 1,84 метра. Гробницата е изградена от [[тухла|тухли]], които в дромоса имат правоъгълна форма, а в куполното помещение са трапецовидни. Последните са служили за изграждането на помещения с кръгъл план. Тухлите в гробницата са свързани с [[хоросан]], съставен от [[вар]] и [[пясък]].<ref>[http://vilibg.net/attractions.php?id=31 Казанлъшка гробница]</ref>
[[Файл:Kazanlak-tomb 2.jpg|мини|ляво|180px|Входът към дромоса]]
[[Файл:Kazanlak-tomb 4.jpg|мини|ляво|180px|Съдове, открити в гробницата]]
 
=== Съдове и предмети, открити в гробницата ===
В камерата са открити останки от мъж и жена, в коридора пред камерата с кости на [[кон]]. В могилния насип са открити керамични и обредни съдове, както и части от златни украшения. Поради това, че в гробната камера са намерени незначителен брой предмети се смята, че е била ограбена още в древността. Някои предмети (40 златни копченца, 3 глинени розетки) са пример за високо развито ювелирно изкуство у траките през тази епоха. При извършване на проучвания и снемането на могилния насип са открити и две жертвени огнища със следи от [[жертвоприношение]]. В насипа е открита и изкусно изработена каничка от тънък сребърен лист. Нейната шийка е украсена с позлатен пояс от фино гравирани [[Лаврово дърво|лаврови]] листа.
 
След пресяване на големия слой прах натрупал се по пода на гробницата са били открити няколко малки, кръгли, сухо позлатени мъниста от глина; част от желязна юзда; железен връх на копие; силно ръждясал и раздробен на късове крив железен нож; три малки осмолистни розетки от [[глина]], боядисани в бяло с оцветени в небесносиньо тичинки на цветчета; глинена розетка с двадесет и осем листенца, лицевата страна на която е сухо позлатена; малка златна халка; сто и четиресет дребни полусферични златни „копченца“, от вдлъбнатата страна, на които е прикрепена малка, златна спирална халкичка; тесни златни, спирално усукани лентички.
 
„Копченцата“ и лентичките вероятно са били пришити към някаква тъкан. Предполага се, че те са били на облеклото на покойниците, а розетките – от диадемата на тракийката.<ref>[http://www-it.fmi.uni-sofia.bg/Bulgaria/tracs/grobnica.htm Тракийски погребения]</ref>
 
=== Стенописи ===
Световната си известност гробницата дължи на уникалните си [[стенопис]]и в коридора и куполното помещение – едни от най-добре запазените стенописи на античната живописност от ранноелинистическата епоха. Стените на дромоса и погребалната камера са изпълнени с живописна украса, която заема площ от 40 m<sup>2</sup>. Тя показва отделни моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския вожд положен в нея.
 
Художникът [[Кодзимасис Хрестос]], известен в античната история, е работил с 4 основни цвята: черен, червен, жълт и бял. Използвани са две техники: [[мокро фреско]] при декоративната и фигуралната живопис и [[темпера]] при оцветяването на пода и стените. В украсата е използвана енкаустична техника, при която мазилката добива лъскав, почти огледален блясък.
[[Файл:Kazanluk 1.jpg|мини|250px|Стенописи от куполното помещение в гробницата]]
Стенната декорация прилича на лицевата стена на богата постройка, облицована с [[мрамор]]ни плочи и завършваща с архитектурни детайли. В преддверието стените са измазани с глина. На [[фриз]]а върху източната стена на дромоса са изобразени пеши и конни воини. Сцената възпроизвежда сблъсък между две неприятелски войски. Централно място заемат двама войни, изправени един срещу друг. Единият е облечен с къс червен [[хитон]], на главата си носи жълт [[шлем]]. Обут е с червени обувки със заострени върхове. Другият воин стои срещу него и е облечен с къс син хитон и светлосиньо наметало. На главата си има шлем цвят охра. В ръцете си и двамата държат по един крив нож и по две дълги [[копие|копия]]. Около тях са представени други пеши и конни войни.
 
[[Файл:Reproduction of Thracian tomb 1.jpg|мини|250px|Тракийският владетел Ройгос и неговата съпруга]]
В центъра на фриза върху западната стена е представена картина, сходна на тази във фриза на източната стена. Тук обаче единият воин е коленичил с левия си крак пред другия. Според [[Иван Венедиков]] в [[дромос]]а е изобразено историческо събитие, свързано с живота на погребания в гробницата владетел, а според [[Иван Маразов]] това е митична сцена, представяща войнското достойнство на погребания.
 
В куполното помещение (същинската гробна камера) се набюдава широк фриз с фигурална [[живопис]], в който е разгърната обширна многофигурна композиция изобразяваща „Погребално угощение“. В центъра на главния фриз в [[купол]]а, срещу ниския правоъгълен вход, са изобразени фигури на мъж и жена, съпружеска двойка седнали край масичка с храна, а около тях прислужници, носещи дарове. Мъжът е представен в тържествена и спокойна поза, седнал е върху пъстра [[възглавница]]. Косата му е тъмна и се спуска на дълги къдри към тила, а на главата си носи лавров венец, белег на героизиране. Жената седи до него на кресло. Косата ѝ е също тъмна, леко вълниста и прибрана.
 
Около главните две фигури са изобразени още много жени и мъже. Някои от тях са прислужници, ратаи, коняри, музиканти. Значително по-високата фигура с поднос, в който се забелязват нарове, вероятно е [[Богиня-майка]] (от типа на [[Деметра]]), посрещаща починалите в подземното царство. Много реалистично е изобразена сцена на погребално угощение с шествие. Според [[Людмила Живкова]], сплетените ръце на съпрузите въплъщават идеята за прощаване и раздяла с мъртвия, а според [[Иван Маразов]] те са знак за брачен ритуал, свещен брак с богинята-дъщеря (от типа на [[Персефона]]) в отвъдното. С изключително майсторство са представени колесничар, [[колесница]] и коне, като част от погребалното/сватбено шествие. В шествието участват още музиканти, свирещи на тръби. Представени са и два богато оседлани коня, вероятно собственост на покойниците, и още четири пищно украсени коня. Най-горната част на купола, над корниза, е разчленена на три полета. Във всяко едно поле е представена по една вихрено препускаща конница.
 
За погребалните традиции на траките [[Херодот]] пише:
{{цитат|Богатите се погребват така: Трупа държат изложен три дни наред; Колят жертвени животни и се угощават като по-напред оплакват умрелия, след това го погребват като го изгарят или заравят в земята. После издигат могила и устройват състезателни игри.|}}
 
== Гробницата днес ==
[[Файл:Kazanlak-tomb-entrance.jpg|мини|дясно|250px|Входът към копието на гробницата]]
През 1946 г. гробницата е била вградена в специална защитна постройка, която през 1960 г. е преустроена. През 1961 г. е снабдена с климатична система, която да осигури необходимите условия за съхранение на стенописите. През 1966 г. ЮНЕСКО организира международна комисия с цел извършването на цялостна проверка на състоянието на стенописите. През 1979 г. е включена в Списъка на световното наследство на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство.
 
С цел съхраняване на стенописите достъпът до оригиналната Казанлъшката гробница е строго ограничен. Достъпна за посещения е изградената в близост гробница-копие. Тя е проект на [[архитект]] [[Младен Панчев (архитект)|Младен Панчев]]. Художниците, пресъздали стенописите, са професор [[Любен Прашков]], Златка Кожухарова и Слави Войков.
 
== Източници ==
<references/>
 
== Литература ==
* '''Людмила Живкова''', Казанлъшката гробница, изд. Наука и изкуство, София, 1974.
* '''Иван Венедиков, Тодор Герасимов''', Тракийското изкуство. София, 1973 г.
* '''Иван Маразов''', К иконографии и семантике росписей Казанлыкской гробницы. – Pulpudeva, 2, 1976, 367 – 381.
* '''Иван Маразов''', Към семантиката на стенописите от Казанлъшката гробница. – Изкуство, 1978, 7, 21 – 25.
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|Thracian Tomb of Kazanlak}}
* [http://www.digsys.bg/books/cultural_heritage/thracian/thracian-intro.html ''„The Thracian Tomb in Kazanluk“''], книга от Дафина Василева {{икона|en}}
* [http://whc.unesco.org/en/list/44 Казанлъшката тракийска гробница в списъка на ЮНЕСКО]
* [http://www.otkrivam.bg/index.php?p=38&l=1&id=49 шкатаКазанлъшката тракийска гробница (за деца)]
 
== Вижте също ==