Нова Загора: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
Stan3845 (беседа | приноси)
м Корекция на забелязани печатни и пунктуационни грешки в текста.
Ред 39:
Първите следи от живот в района на Новозагорско датират от края на VII-то – началото на VI хил. пр. Хр. Те се откриват в най-долните културни пластове на Новозагорската селищна могила, [[Гюндийска селищна могила]] – в североизточния край на Нова Загора, [[Карановска култура|Карановската селищна могила]], селищната могила [[Пачника]] до [[Кортен]], Дядо-Ненова до [[Коньово]] и др. [[могила|Селищните могили]] (многослойни селища, обитавани в продължение на хилядолетия) в района на Нова Загора са 26. Те характеризират Новозагорско като район, най-богат на селища от този тип в България.
 
Проведените археологически проучвания на селищните могили – Дипсизка, Карановска, Дядовска, Новозагорска, позволяват да се направят важни приноси за изясняване културното развитие на древните обитатели на нашите земи. Известни са имената на археологическите култури „Нова Загора“, „Асеновец“, „Езеро“, „[[Култура Караново|Караново]]“. Учени от [[Нидерландия]], [[Австрия]], [[Япония]], [[Англия]], [[Русия]] са участвали и продължават да участват, повече от 40 години в археологически проучвания в Новозагорско.
 
Върху археологическата карта на района през [[5 век]] пр.н.е. – [[4 век]] са регистрирани 66 обекта от късножелязната епоха и 74 – от римския период. Повечето са малки, неукрепени села. Шест са крепостите, издигнати през античността и над 500 известни дотогава надгробни могили. Мраморните статуетки на [[Зевс]], [[Хера]], [[Аполон]], [[Асклепий]], [[Херакъл]] и оброчните плочки на [[Тракийски конник|Тракийския конник]] – [[Хероса]], дават информация за 20 светилища, регистрирани на разглежданата територия, разположени край буйни извори, планински върхове или в античните села. Въз основа на намерените оръдия на труда и предмети от бита може да се добие представа за стопанския облик на района през този период. Мъжът-тракиец се занимава със земеделие и бран. За тракиеца-воин говори изобилието от находки, свързани с въоръжението – криви железни бойни ножове (махайри), железни върхове на копия, бронзови шлемове. Намерената вносна [[древногръцко грънчарство|гръцка керамика]], бронзови съдове, произведения на [[торевтика]]та и монетни съкровища свидетелстват за интензивен стопански живот в района.
Ред 69:
=== След Освобождението ===
{{раздел-мъниче}}
Общинските избори Нова Загора на 7 декември 1919 година са спечелени от БКП и кмет става [[Буко Коен]], сменен на 31 май 1920 година от [[Кузман Стойков]]. Управлението на БКП въвежда подоходно данъчно облагане и необлагаем минимум, осигурява безплатна медицинска помощ на бедни граждани, помощи и храни за вдовици и сираци от войните, гласува средства за благоустройство на града, продава дворни места на бедни на ниски цени. Управлението е разпуснато на от правителството на 17 септември 1921 година.
 
=== Нова Загора днес ===
Ред 99:
== Икономика ==
{{раздел-мъниче}}
В Нова Загора осъществяват дейността си „ЗММ“ ООД, която произвежда металорежещи машини и „Перла“ ООД – най-големият завод за производство на селскостопанска техника в Република България. Функционира цех за мебели и матраци на фирмата „Дипол“. В града е развито селското стопанство: зърнено (житни култури), лозарство, овощарство, зеленчукопроизводство, животновъдство и др. Развито е винопроизводството, като в града и околностите са разположени няколко изби – на „Вини“ гр. Сливен – изба гр. Нова Загора и Винарска изба „Кортен“ в близкото село Кортен (част от компанията „Домейн Бойар Интернешънъл“ ЕАД). Функционират цехове на местни и чуждестранни фирми в сферата на хранително-вкусовата промишленост (мандри и консервни предприятия) като „Палиррия България“ ЕАД, „Млечен път“ АД – гр. Нова Загора, фуражен завод и птицеферма на групата „[[Градус (предприятие)|Градус]]“, и в сферата на текстилната промишленост – предачната фабрика „Синтерама България“ ЕООД – част от групата фирми на „Миролио България“ ЕАД и др. Не малкаНемалка част от жителите на града работят в „Мини Марица изток“ и ТЕЦ-овете „Марица изток“ 1, 2 и 3.
 
В сферата на търговията в града оперират магазини на веригите „[[Билла България|Билла]]“ и „CBS“, също така по-малката верига „Валентино“, както и множество по-малки местни магазини.