|
<big><big>Голям текст</big>{{към пояснение|Конституция на Народна република България|Конституция на Народна република България}}
'''Конституцията на Народна република България''' от 1947 г., известна още като '''Димитровска конституция''', е приета на [[4 декември]] [[1947]] г. от [[6 Велико народно събрание|6-то велико народно събрание]]. Тя е [[основен закон]], уреждащ обществено-политическите и стопански отношения, държавното устройство и основните права и задължения на гражданите на [[Народна република България]] за периода 6 декември 1947 – 18 май 1971 г.
6 велико народно събрание избира пропорционално конституционна комисия от 55 [[народни представители]]. Разделена е на 4 подкомисии. Изготвя окончателната редакция на проекта за конституция. На 20 юни 1947 г. е приет на първо четене с 302 гласа „за“ от присъстващите 366 народни представители. След подписването на Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г. НС на ОФ внася съществени промени в проекта с решение от 26 октомври 1947 г. По време на второто четене се разгаря остра политическа борба в Народното събрание. В нейния ход народни представители от опозицията са отстранени и арестувани. На 30 ноември 1947 г. проектът е приет на второ четене. На 4 декември 1947 г. с 364 гласа „за“ конституцията е приета на трето четене. Влиза в сила с нейното публикуване в [[Държавен вестник]] на 6 декември 1947 г. <ref>Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879-1986, С. 1987, с. 132-133</ref>
</big></big></big></big></big></big></big></big></big></big></big></big></big></big></big></big></big></big></big>Конституцията урежда обществено-стопанските отношения за прехода към социализма, правата и задълженията на гражданите и държавното устройство. В НРБ върховен законодателен орган е еднокамарното [[Народно събрание]], което е изборно и работи на сесии. Постоянно действащ висш орган на държавна власт е [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиумът на Народното събрание]]. Изпълнително-разпоредителната власт - Министерски съвет. Местното управление е двустепенно в околии и окръзи. Осъществява се от изборни Народни съвети. Най-висшата съдебна инстанция в НРБ е [[Върховен съд|Върховният съд]].<ref>Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879-1986, С. 1987, с. 134</ref> ▼К'''онституцията урежда обществено-стопанските отношения за прехода към социализма, правата и задълженията на гражданите и държавното устройство. В НРБ върховен законодателен <b'''Получер текст'''ig><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям''' ''''''Получер текст'''''''''Получер текст''''''''Получер текст''''Курсивен текст'''''''''''текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big>
#
# Елемент от номериран списък
#
# Елемент от номериран списък
#
# Елемент от номериран списък
#
# Елемент от номериран списък
*
* Елемент от точкуван списък
*
* Елемент от точкуван списък
*
* Елемент от точкуван списък{{към пояснение|Конституция на Народна република България|Конституция на Народна република България}}
'''Конституцията на Народна република България''' от 1947 г., известна още като '''Димитровска конституция''', е приета на [[4 декември]] [[1947]] г. от [[6 Велико народно събрание|6-то велико народно събрание]]. Тя е [[основен закон]], уреждащ обществено-политическите и стопански отношения, държавното устройство и основните права и задължения на гражданите на [[Народна република България]] за периода 6 декември 1947 – 18 май 1971 г.
Свикването на [[Велико Народно събрание]], което да промени формата на държавно управление и да внесе промени в действащата [[Конституция на Българското княжество]] от 1879 г., известна и като [[Търновската конституция]], е стратегическа задача, обявена с Програмата на [[Отечествения фронт]] от 1942 г. След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 г. по външно- и вътрешнополитически причини се приема възстановяване пълноценното действие на Търновската конституция. Запазва се монархическият институт чрез [[регентски съвет]].
След края на [[Втората световна война]] [[26 Обикновено Народно събрание]] след решение на НС на ОФ от 22 юни 1946 г. приема Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и свикване на Велико народно събрание. Референдумът има положителен резултат и на 4 декември 1946 г. е публикуван проект на ОФ за нова конституция. Избрано е 6 Велико народно събрание, което да обсъди и приеме новата конституция. Абсолютно мнозинство в 6 Велико народно събрание има [[БРП (к)]]. <ref>Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879-1986, С. 1987, с. 131-132</ref>
6 велико народно събрание избира пропорционално конституционна комисия от 55 [[народни представители]]. Разделена е на 4 подкомисии. Изготвя окончателната редакция на проекта за конституция. На 20 юни 1947 г. е приет на първо четене с 302 гласа „за“ от присъстващите 366 народни представители. След подписването на Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г. НС на ОФ внася съществени промени в проекта с решение от 26 октомври 1947 г. По време на второто четене се разгаря остра политическа борба в Народното събрание. В нейния ход народни представители от опозицията са отстранени и арестувани. На 30 ноември 1947 г. проектът е приет на второ четене. На 4 декември 1947 г. с 364 гласа „за“ конституцията е приета на трето четене. Влиза в сила с нейното публикуване в [[Държавен вестник]] на 6 декември 1947 г. <ref>Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879-1986, С. 1987, с. 132-133</ref>
К'''онституцията урежда обществено-стопанските отношения за прехода към социализма, правата и задълженията на гражданите и държавното устройство. В НРБ върховен законодателен <b'''Получер текст'''ig><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям''' ''''''Получер текст'''''''''Получер текст''''''''Получер текст''''Курсивен текст'''''''''''текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big>
#
# Елемент от номериран списък
#
# Елемент от номериран списък
#
# Елемент от номериран списък
#
# Елемент от номериран списък
*
* Елемент от точкуван списък
*
* Елемент от точкуван списък
*
* Елемент от точкуван списък<big><big><big><big><big><big><big><big><big><big> '<nowiki/>'''''Получер текст<nowiki>''''</nowiki>'''''Получер текст<nowiki>'''</nowiki>'''''Получер текст'<nowiki/>'''Курсивен текст<nowiki>''''''</nowiki>'''''текст<big>Голям текст<big>Голям текст<big>Голям текст<big>Голям текст<big>Голям текст<big>Голям текст<big>Голям текст<big>Голям текст<big>Голям текст</big></big></big></big></big></big></big></big></big>'''</big></big></big></big></big></big></big></big></big></big>
<big><big><big><big><big><big><big><big><big><big><big><big><big><big><big><big><big><big>
# Елемент от номериран списък
# Елемент от номериран списък
# Елемент от номериран списък
# Елемент от номериран списък
* Елемент от точкуван списък
* Елемент от точкуван списък
* Елемент от точкуван списък
</big></big></big></big></big></big></big></big></big></big></big></big></big></big></big></big></big></big>
▲</big></big></big></big></big></big></big></big></big></big></big></big></big></big></big></big></big></big></big>орган е еднокамарното [[Народно събрание]], което е изборно и работи на сесии. Постоянно действащ висш орган на държавна власт е [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиумът на Народното събрание]]. Изпълнително-разпоредителната власт - Министерски съвет. Местното управление е двустепенно в околии и окръзи. Осъществява се от изборни Народни съвети. Най-висшата съдебна инстанция в НРБ е [[Върховен съд|Върховният съд]].<ref>Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879-1986, С. 1987, с. 134</ref>
== Вижте също ==
[[Категория:Исторически документи на тоталитарния режим в България]]
[[Категория:1947 година в България]]
<big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big><big><big>Голям текст</big></big></big></big>
| 