Аполо: Разлика между версии

'''Програмата Аполо''' е замислена в края на 50-те и началото на 60-те години на 20 век по време на администрацията на президента [[Дуайт Айзенхауер]], като последващо действие във връзка с развитието на първата американска космическа програма [[Мъркюри (програма)|Mercury]]. Докато капсулата Mercury може да поддържа само един [[астронавт]] на ниска околоземна [[орбита]], космическият кораб Аполо трябва да изведе трима [[астронавт]]и на окололунна [[орбита]] и да осъществи кацане на [[Луна]]та. НАСА напредва с планирането на програмата, въпреки че финансирането ѝ е твърде скромно поради инертното отношение на Айзенхауер към пилотираните космически полети. През [[ноември]] [[1960]] г. [[Джон Ф. Кенеди]] е избран за 35-и [[президент на САЩ]] след кампания, която обещава американско превъзходство над [[СССР]] в областта на космическите изследвания и противоракетната отбрана. Използвайки космическите изследвания като символ на национален престиж, той предупреждава за съществуването на „ракетна пропаст“ между двете страни и обещава да направи [[САЩ]] „първата сила“ в това отношение. След встъпването си в длъжност Кенеди назначава за директор на НАСА Джеймс Е. Уеб и подкрепя поисканото от него 30% увеличаване на бюджета на агенцията. Въпреки това решението на по-широк кръг от въпроси относно практическото изпълнение на лунната програма е отложено, тъй като президентът се опасява от твърде високата цена на начинанието. На [[12 април]] 1961 г. съветският [[космонавт]] [[Юрий Гагарин]] става първият човек, който лети в космоса. Този исторически полет засилва страха на [[САЩ]] от технологично изоставане в сравнение със [[СССР|Съветския съюз]]. Ден след полета на Гагарин, на среща на Американския комитет на науката и астронавтика, много конгресмени обещават своята подкрепа за лунната програма. На [[20 април]] Кенеди изпраща паметна бележка на [[вицепрезидент]]а [[Линдън Джонсън]], в която настоява последният да разгледа състоянието на космическата програма на [[САЩ]], както и на бъдещи програми, които ще предложат възможност на НАСА да навакса изоставането от руснаците. Джонсън отговаря приблизително една седмица по-късно. Той стига до заключението, че „евентуално пилотирано кацане на [[Луна]]та е достатъчно далеч в бъдещето и е много вероятно [[САЩ]] да го постигнат преди [[СССР]]“. На [[25 май]] 1961 г., двадесет дни след първия американски [[суборбитален космически полет]], президентът Кенеди предлага програмата „Аполо“ в специално обръщение към [[Конгреса на САЩ]] на съвместно заседание. Той казва: „Вярвам, че тази нация трябва да се ангажира за постигането на целта преди края на това десетилетие – кацане на човек на [[Луна]]та и безопасно връщане на [[Земя]]та. Нито един космически проект в този период няма да бъде по-впечатляващ за човечеството или по-важен за изследването на космоса и никой няма да бъде толкова трудно или скъпо изпълним.“ След като получава подкрепата на Конгреса и одобрението на Министерството на финансите, първата космическа програма за изпращане на човек на [[Луна]]та става факт. На [[12 септември]] [[1962]] г. в реч, произнесена в университета „Райс“, президентът [[Джон Ф. Кенеди|Кенеди]] заявява: „...Ние избираме да отидем на Луната в това десетилетие и да направим други неща, не защото те са лесни, а защото са трудни...“.

В хода на лунната програма е изпълнена космическата програма Сървейър. Тя включва полети без екипаж до [[Луна]]та с меки приземявания без връщане (въпреки че Сървейър 6 е първият [[космически кораб]], излетял от [[Луна]]та). Тази програмата е започната и изпълнена с цел да демонстрира осъществимостта на меко кацане на [[Луна]]та. Това е направено като подготовка за програмата „Аполо“. Сървейър е осъществена от [[Лаборатория за реактивно движение|Лабораторията за реактивно движение]] на НАСА в [[Пасадена]], [[Калифорния]] и изпълнява няколко други операции, освен основната си задача. Демонстрирана е способността на един [[космически кораб]] да прави корекции по време на курса. Освен това прилуняващите се апарати носят инструменти, подпомагащи оценяването на местата за приземяване и това, дали тези места са подходящи за приземяване на корабите с екипаж от програмата Аполо. Няколко космически сонди [[Сървейър]] имат автоматични лопати, предназначени за проверка на [[механика]]та на лунната почва. Преди този проект не е известно колко дълбок е лунният прах. Ако той е прекалено дълбок, нито един космонавт не би могъл да се прилуни. Програмата Сървейър доказва, че прилуняванията са възможни. Някои от корабите на Сървейър имат също и инструменти за алфа разсейване и [[магнит]]и, които помагат за определяне на химическия състав на почвата.