Разлика между версии на „Стилиян Чилингиров“

редакция без резюме
}}
 
'''Стилиян Хаджидобрев Чилингиров''' е плодвовит български [[писател]], и [[Етнография|етнограф]], изявенсъщо обществен[[политик]] дееци общественик, от началото на XX век, [[политик]]. Известен е като '''Последния възрожденец'''.
 
Той е сред основателите (1923) на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] и негов председател (1941 – 1944).
 
== Биография ==
Роден на 26 октомври 1881 г. в Шумен в семейството на занаятчията Хаджи Добри и съпругата му Стефания. Завършва основно и педагогическо училище в родния си град [[Шумен]]., едновременно работи като обущарски и книжарски чирак. Учителства в с. [[Мечка (Област Русе)|Мечка]], [[Русенска област]] и с. [[Султанци]] (Султанлар), [[Варненска област]].
 
Учителства в с. [[Мечка (Област Русе)|Мечка]], [[Русенска област]] и с. [[Султанци]] (Султанлар), [[Варненска област]].
Председател е на Студентския клуб (1904), сред инициаторите за построяването на [[Национален студентски дом|Студентския дом]] в София. Завършва „Педагогика“ в [[Софийския университет]] (1904), назначен като библиотекар в Народната библиотека. Специализира в Берлин и Лайпциг по литературна история и естетика,благодарение на проф. Иван Шишманов.(1905-1907).
 
Председател е на Студентския клуб (1904), сред инициаторите за построяването на [[Национален студентски дом|Студентския дом]] в София. Завършва „Педагогика“ в [[Софийския университет]] (1904), назначен е за библиотекар в Народната библиотека в София. Специализира (1905-1907) в Берлин и Лайпциг по литературна история и естетика благодарение на проф. [[Иван Шишманов]].
През 1908 г. сключва брак със Стаматка Радушева от Шумен. Работи в администрацията на списание “Звездица”. Назначен е от Ив. Шишманов за коректор на сп. Училещен преглед.
 
През 1908 г. сключва брак със Стаматка Радушева от Шумен. Работи в администрацията на списание “Звездица”. Назначен е от Ив. Шишманов за коректор на сп. „Училищен преглед“. Учител е по немски и български език във [[Втора мъжка гимназия]] в столицата.
Учител е по немски и български език във [[Втора мъжка гимназия]] в столицата. По време на [[Балканските войни]] е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на [[Втора българска армия]].
 
По време на [[Балканските войни]] е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на [[Втора българска армия]].
Секретар на Прогресивно-либералната партия и гл. редактор на вестник [[България (1898 - 1921)|„България“]] (от 1911-1913) и на списание [[Бразда (списание)|„Бразда“]] (1914 – 1915). Народен представител от Преславската околия в XV обикновено Народно събрание. Поддиректор (1916 – 1919) и директор (1919 – 1922) на [[Народна библиотека|Народната библиотека]].
 
Главен редактор е на вестник [[България (1898 - 1921)|„България“]] (1911 – 1913) и на списание [[Бразда (списание)|„Бразда“]] (1914 – 1915).
От 1923 година е директор на Народния етнографски музей (сега [[Етнографски институт с музей]]). Председател е на Съюза на българските писатели (1941 – 1944). Членува във Всебългарски съюз „Отец Паисий“. Инициатор и съорганизатор за учредяването на Съюза на писателите в България(1923). Член на Масонската организация в България. Участва в списването на сп.”Полет”-издание на масонската ложа. През периода 1941-1944 г. е председател на Върховния Читалищен Съюз и председател на Съюза на писателите в България. Един от инициаторите на откритото писмо на 21 български писатели до Богдан Филов в защита на българските евреи. През 1942 г. е обявен за почетен гражданин на гр. Шумен.
 
Чилингиров е поддиректор (1916 – 1919) и директор (1919 – 1922) на [[Народна библиотека|Народната библиотека]] „Св. св. Кирил и Методий“ в София. От 1923 година е директор на Народния етнографски музей (сега [[Етнографски институт с музей]]).
След [[9 септември 1944]] г. изпада в забвение (заради обществено-политическата му дейност), а творчеството му е обявено за „посредствено и без значими литературни достижения“, след което е извадено от учебните програми.
 
След [[9 септември 1944]] г., вече на 63-годишна възраст, изпада в забвение, творчеството му е обявено за „посредствено и без значими литературни достижения“, след което е извадено от учебните програми.
През 1955 г. се оттегля от обществения живот след сърдечен удар.
 
През 1955 г. се оттегля от обществения живот след сърдечен удар. Умира в София на 23 ноември 1962 г.
<gallery class="center">
File:Stiliyan Chilingirov memorial plaque, Dondukov Blvd.jpg | Паметна плоча на сградата на мястото на дома на Чилингиров на бул. „Княз Дондуков“, София
File:Stiliyan Chilingirov building with memorial plaque, Dondukov Blvd.jpg | На това място е бил домът, в който Чилингиров работи от 1924 до 1962 г.
File:Stiliyan Chilingirov memorial plaque, Dondukov Blvd.jpg | Паметна плоча на мястото на дома му на бул. „Княз Дондуков“, София
File:Central Sofia Cemetery 2018 146.jpg | Надгробният камак на Стилиян Чилингиров в Централните софийски гробища
</gallery>
 
== Обществена дейност ==
Секретар е на [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]]. През 1911 – 1913 година е [[народен представител]] от Преславската околия в 15 [[Обикновенообикновено народно събрание]]. Секретар е на [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]], коятоНапуска напускапартията след [[Междусъюзническата война]] през 1913 година.
 
През 1917 – 1918 година е член на [[Поморавски народо-просветен комитет|Поморавския народо-просветен комитет]]. Инициатор и съучредител на Съюза на писателите в България (1923). Председател е на [[ЧиталищенСъюза съюз|Върховнияна читалищенбългарските съюз]]писатели (1941  – 1944). През периода 1941-1944 г. е председател на Върховния читалищен съюз.
 
Член е на Масонската организация в България. Участва в списването на сп. ”Полет” – издание на масонската ложа. Членува във Всебългарски съюз „Отец Паисий“.
== Творчество ==
<br />
 
Сред инициаторите е на откритото писмо на 21 български писатели до [[Богдан Филов]] в защита на българските евреи.
* Блянове и тъги,(Стихотворения), 1901-48с.
 
* Букетче,(Стихотворения за деца), 1901-23с.
През 1942 г. е обявен за почетен гражданин на Шумен.
* Един учител-поет-Харалан Ангелов. Литературен портрет, 1902-9с.(Псевдоним С.Спартански)
 
* Харалан Ангелов:(Принос към нашата доосвободителна поезия), 1905-124с.
== Творчество ==
* Еднаж да съмне,(Стихотворения), 1907-63с.
{{колони|2|
* Крилата тежат,(Драматически разказ в 1 действие), 1909-16с.
* Блянове и тъги. Стихотворения, 1901, 48 с.
* Христо Д.Максимов като педагог, 1909-56с.
* Букетче. Стихотворения за деца, 1901, 23 с.
* Крали Марко,(Драматична поема), 1911-16с.
* Един учител-поет - Харалан Ангелов. Литературен портрет, 1902, 9 с. (псевдоним ''С. Спартански'')
* Илия Р. Блъсков,(Материали за живота и дейността му), 1913.
* Харалан Ангелов. Принос към нашата доосвободителна поезия, 1905, 124 с.
* Австрия или Русия?1914-60с.
* Еднаж да съмне. Стихотворения, 1907, 63 с.
* Песен за селяка,(Поема), 1914-179с,
* Крилата тежат,(Драматически разказ в 1 действие), 1909, 16 с.
* Кинематографът-частен или обществен, 1915-39с.
* Христо Д. Максимов като педагог, 1909, 56 с.
* Моят рапорт. Едно мнение за уредбата на Народната Библиотека.1915-12с.
* Крали Марко. Драматична поема, 1911, 16 с.
* За род и чест,(Стихотворения), 1916-115с.
* Илия Р. Блъсков. Материали за живота и дейността му, 1913
* Добруджа и нашето Възраждане. Културно-исторически издирвания, 1917.-259с.
* Австрия или Русия? 1914, 60 с.
* Една автобиографична бележка на Васил Друмев-митрополит Климент, 1917.
* Песен за селяка. Поема, 1914, 179 с.
* Поморавия по сръбски свидетелства(Исторически издирвания),София, 1917,с.256,Изд. на фр.-Лозана, 1917
* Кинематографът – частен или обществен, 1915, 39 с.
* Принос към възраждането на Добруджа,София, 1917,с.22
* Моят рапорт. Едно мнение за уредбата на Народната Библиотека. 1915, 12 с.
* Стефан Караджа,(Животописни бележки),София, 1918,с.32
* За род и чест. Стихотворения, 1916, 115 с.
* Не бил достоен,(Битова драма в 3 карт.),София, 1918,с.107
* Добруджа и нашето Възраждане. Културно-исторически издирвания, 1917, 259 с.
* Сръбско-Българските отношения от най-старо време до днес,София, 1918,с.204
* Една автобиографична бележка на Васил Друмев – митрополит Климент, 1917
* Партиите и националният погром, 1919,с.124
* Поморавия по сръбски свидетелства. Исторически издирвания, София, 1917, с. 256; изд. на фр. в Лозана, 1917
* Първи стихотворения на Вазова, 1920,(Юбилеен сборник Ив. Вазов-живот и творчество)
* Принос към възраждането на Добруджа, София, 1917, с. 22
* Равна Добруджа,(Пътни бележки и впечетления), 1920,с.172
* Стефан Караджа. Животописни бележки, София, 1918, с. 32
* Тарас Шевченко на български,(Сборник в чест на Ив. Д. Шишманов по случай 30 годишната му научна дейност),-1920,с.73
* Не бил достоен. Битова драма в 3 карт., София, 1918, с. 107
* Владо Булатов,(Роман в сонети), 1922,с.299
* Сръбско-Българските отношения от най-старо време до днес, София, 1918, с. 204
* Васил Левски. Живот и революционна дейност,(По случай 50 г. от смъртта му), 1923,с.61
* Партиите и националният погром, 1919, с. 124
* Ранни Камбани,(Стихове за деца и младежи),-1923,с.64
* Първи стихотворения на Вазова, 1920 (юбилеен сборник „Ив. Вазов – живот и творчество“)
* Причини за Сръбско-Българската война 1885,-1924,с.46
* Равна Добруджа. Пътни бележки и впечетления, 1920, с. 172
* Хляб наш насущний,(Роман), 1926,с.240
* Тарас Шевченко на български (сборник в чест на Ив. Д. Шишманов по случай 30-годишната му научна дейност), 1920, с. 73
* Рибният буквар на [П.Берон], 1927,с.56
* Владо Булатов. Роман в сонети, 1922, с. 299
* От малък воин до велик художник и мъдрец, 1928
* Васил Левски. Живот и революционна дейност (по случай 50 г. от смъртта му), 1923, с. 61
* Това което видях ...(Спомен), 1928,с.8
* Ранни Камбани. Стихове за деца и младежи, 1923, с. 64
* Шинел без пагони,(Роман), 1928,с.286
* Причини за Сръбско-Българската война 1885, 1924, с. 46
* Любен Каравелов. Принос към кризата в неговата душа[1929–1939],с.16
* Хляб наш насущний. Роман, 1926, с. 240
* Прослава на Сава Ж.Дацов за неговата 50- годишна стопанска и обществено-книжовна дейност, 1929,с.144
* Рибният буквар на П. Берон, 1927, с. 56
* Пътни бележки и впечетления, 1929,с.112
* От малък воин до велик художник и мъдрец, 1928
* Тилилей свири,(Стихотворения за деца),-1929,с.48
* Това което видях... Спомен, 1928, с. 8
* Тъй ми се стори,(Разкази), 1929,с.96
* Шинел без пагони. Роман, 1928, с. 286
* Читалищата след Освобождението, 1929,с.23
* Любен Каравелов. Принос към кризата в неговата душа (1929–1939), с. 16
* Българските читалища преди Освобождението:Принос към историята на Българското Възраждане, 1930,с.683
* Прослава на Сава Ж. Дацов за неговата 50-годишна стопанска и обществено-книжовна дейност, 1929, с. 144
* Малкият спестовник,(Разказ), 1930,с.36
* Пътни бележки и впечетления, 1929, с. 112
* Сърбите и ние, 1930,с.115
* Тилилей свири. Стихотворения за деца, 1929, с. 48
* Моста на Струма,(Балада-драма в четири картини), 1930(Българска мисълъ,V),С.1931
* Тъй ми се стори. Разкази, 1929, с. 96
* Деца на Ада,(Роман), 1932,с.195
* Читалищата след Освобождението, 1929, с. 23
* Против чуждите училища,-1935,с.100
* Българските читалища преди Освобождението. Принос към историята на Българското Възраждане, 1930, с. 683
* Птички,(Стихотворения за деца), 1935,с.16
* Малкият спестовник. Разказ, 1930, с. 36
* Сърбите и ние, 1930, с. 115
* Моста на Струма. Балада-драма в четири картини, 1930, Българска мисълъ, V, С. 1931
* Деца на Ада. Роман, 1932, с. 195
* Против чуждите училища, 1935, с. 100
* Птички. Стихотворения за деца, 1935, с. 16
* {{cite book | last = Чилингировъ | first = Стилиянъ | year = 1935 | location = София | pages = 196 | title = Първа жертва}}
* Слънчова мъка,. (Стихотворения за деца), 1935, с. 48
* Невиждан враг,(. Роман), 1936, с. 136
* Великден,(. Стихове за деца),- 1937, с. 16
* На война с Шуменци,(. Разкази), 1937, с. 96
* Панайот Волов,(. Биография), 1938-32с, 32 с.
* Детски дни,(. Педагогически разкази, 1938-95с, 95 с.
* Какво е дал българинът на другите народи, 1938-132с, 132 с.
* Рибена кост,(. Роман), 1938-300с, 300 с.
* Всезнайко,(. Разкази за деца и юноши), 1939-180с, 180 с.
* До коле, о, Господи, 1939-180с, 180 с.
* Първите македонски въстания,- 1939-13с, 13 с.
* Панайот Волов:. Животописен опит, 1940-168с, 168 с.
* Милкината радост, 1940-8с, 8 с.
* Принос към историята на българската просвета в Добруджа, 1940-20с, 20 с.
* Чудната кутия, 1940-31с, 31 с.
* Жабок с подкови. Наши и чужди приказки, 1941-60с, 60 с.
* {{cite book | last = Чилингировъ | first = Стилиянъ | year = 1941 | location = София | pages = 158 | title = Презъ Македония}}
* Царят на дриплювците,(. Приказки и разкази), 1941-16с, 16 с.
* Възхвала на българския език, 1942-16с, 16 с.
* И не въведи нас во изкушение:, Кн. 1-2, 1942,; Кн. 1-96с, 96 с. / Кн. 2-97–186с, 97, 186 с.
* Майка Богородица,(. Разкази), 1942-104с, 104 с.
* Мидхад паша и земеделските каси, 1942-72с, 72 с.
* Хаджи Минчо,(. Пиеса в пет действия), 1942-80с, 80 с.
* Записки по детска литература, 1943-42с, 42 с.
* Маджари и поляци в Шумен. Принос към историята на българската цивилизация, 1943-80с, 80 с.
* Иван Вазов отблизо и далеч, 1953-152с, 152 с.
* Моите съвременници. Спомени, 1955-295с, 295 с.
* В стария бащин дом,(. Избрани стихове и разкази за деца), 1959-79с, 79 с.}}
 
== БележкиИзточници ==
<references />
 
{{СОРТКАТ:Чилингиров, Стилиян}}
[[Категория:Български политици (1878 – 1918)]]
[[Категория:Членове на Българското географско дружество]]
[[Категория:Български военни кореспонденти]]
[[Категория:Български литературни историци]]
[[Категория:Български литературни критици]]
[[Категория:Български автори на разкази]]
[[Категория:Български детски писатели]]
[[Категория:Български публицисти]]
[[Категория:Български мемоаристи]]
[[Категория:Български драматурзи]]
[[Категория:Български романисти]]
[[Категория:Български пътеписци]]
[[Категория:Български поети]]
[[Категория:Български музейни уредници]]
[[Категория:Български читалищни дейци]]
[[Категория:Български общественици]]
[[Категория:Български библиотекари]]
[[Категория:Български музейни уредници]]
[[Категория:Български писатели]]
[[Категория:Български детски писатели]]
[[Категория:Български етнографи]]
[[Категория:Български учители]]
[[Категория:Български масони]]
[[Категория:Български военни кореспонденти]]
[[Категория:Членове на Българското географско дружество]]
[[Категория:Български читалищни дейци]]
[[Категория:Родени в Шумен]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]]
[[Категория:Погребани в Централните софийски гробища]]
[[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]]
[[Категория:Почетни граждани на Шумен]]