Васко Нунес де Балбоа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м overlinking; козметични промени
Ред 34:
 
== Покоряване и завладяване на Южното море (1513 – 1514) ==
[[FileФайл:Balboa Voyage 1513.PNG|thumbмини|250px|Пътят на Васко Нунес де Балбоа през Панамския провлак]]
За похода към Южното море Балбоа се решава едва след две години (очаквайки още отговора на краля), когато от Испаньола идва вестта, че той е издирван за метеж срещу испанските власти в Колумбия. Начело на отряд от 190 испанци и 600 индианци-носачи на 1 септември 1513 г. се отправя от северното крайбрежие на Панама на юг в планините. След изнурителен 25-дневен преход (Отрядът е принуден непрекъснато да изоставя болните си в малки лагери. Излизайки веднъж срещу непреодолима преграда, отрядът на Балбоа е принуден да се върне. На мястото на поредния бивак с болни, испанците откриват само покрити с [[мравки]] кости. Така от първоначалния отряд на Балбоа остават 67 испанци) през [[Панамски провлак|Панамския провлак]] (ширина 48 км), преодолявайки девствени гори, достигат до брега на океана, скрит още зад обрасли с [[джунгла]] хълмове. Същата вечер водачът индианец показва на Балбоа близкия връх на един хълм и му казва, че от там вече може да се види „Южното море“. На 25 септември Балбоа решава да се изкачи само с най-здравите от отряда. Малко преди да достигнат върха – около 10 часа сутринта, от височината той вижда на юг огромното водно пространство, от там се обръща на изток и вижда и [[Атлантически океан|Антлантическия океан]]. Малко по-късно Васко Нунес де Балбоа вика останалите да споделят гледката. Присъстващия свещеник отец Андрес де Вара внезапно запява „''Te deum laudamus''“ и за почуда на индианците-носачи всички падат на колене и също запяват. По знак на свещеника повалят голямо дърво и издигат кръст, върху който издълбават инициалите на испанския крал. Раменете на кръста сочат като ръце към двата океана. Балбоа държи кратка реч на своите войници, обещавайки им богатства и завоевания. След това вика писаря Андрес де Валдебарано, който описва тържествения акт в грамота.
 
Ред 51:
 
По-нататъшната съдба на Балбоа е трагична. Скоро след епохалното си откритие той започва открито да враждува с новоназначения управител на [[Панама]] [[Педро Ариас де Авила]]. При пристигането си Авила прочита на Балбоа кралските грамоти, които предписват милостиво обръщение към откривателя на „Южното море“, но започва тайно следствие срещу него. През 1515 Балбоа получава ново, по-високо назначение от краля и Авила започва да гледа на него като опасен съперник. За да спечели време Авила предлага на Балбоа дъщеря си за съпруга и същевременно му предоставя отряд конкистадори и правото да построи кораби на брега на Панамския залив, с които да плава на юг към нови богати земи – земите Биру. Строежът на корабите върви бързо, но внезапен ураган ги разрушава и Балбоа започва всичко от начало. Междувременно отрядът от Испания, изпратен от краля, пристига.
[[FileФайл:Monumento a Vasco Núñez de Balboa - Flickr - Chito (3).jpg|thumbмини|180px|Паметник на Васко Нунес де Балбоа в [[Панама]]]]
Малко след това Авила обявява, че Балбоа на своя отговорност замисля експедиция и по този начин заангажира войници и работници в колонията. По заповед на Авила отряд под командата на [[Франсиско Писаро]] през 1517 арестува Балбоа за измяна и неподчинение и на [[15 януари]] [[1519]] година е обезглавен в селището [[Акла]] заедно с четирима свои привърженици.
 
Ред 70:
 
{{СОРТКАТ:Балбоа, Васко Нунес де}}
{{commonscat|Vasco Núñez de Balboa}}
[[Категория:Испански изследователи]]
[[Категория:Испански мореплаватели]]
[[Категория:Конкистадори]]
[[Категория:Изследователи на Южна Америка]]
 
{{commonscat|Vasco Núñez de Balboa}}