Велизар Лазаров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking; козметични промени
Ред 2:
| портрет_описание =
| прякор =
| място на раждане = [[КартинкаФайл:Ottoman Flag.svg|20px|borderръб|Национално знаме на Османската империя]] [[Ловеч]], [[Османска империя]]
| място на смърт = [[КартинкаФайл:Flag of Bulgaria.svg|20px|borderръб|Национално знаме на България]] [[София]], [[България]]
| преданост = [[КартинкаФайл:Flag of Bulgaria.svg|20px|borderръб|Национално знаме на България]] [[България]]
| въоръжени сили =
| години на служба = 1889 – 1929
| звание = [[Генерал от пехотата]]
| войсково поделение =
| командвания = [[Първи пехотен софийски полк|1<sup>-ви</sup> пехотен полк]]<br />[[Първа пехотна софийска дивизия|1<sup>-ва</sup> пехотна дивизия]]
| битки =
| награди = [[Велизар Лазаров#Награди|''Вижте по-долу'']]
Ред 18:
 
== Биография ==
Велизар Лазаров е роден на 8 септември 1868 г. в Ловеч. Син е на просветния деец [[Манол Лазаров]].<ref name="Максим 14">{{cite book |title= Автобиография. Спомени |last=Скопски и Пловдивски митрополит Максим |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1993 |publisher=Ик „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“ |location=София |isbn=954-445-080-7 |pages= 14 |url= |accessdate=}}</ref> Участва в като доброволец в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]]. Постъпва във [[Военно училище|Военното училище (София)]] и го завършва през 1889 г. с военно звание [[подпоручик]]. Служи в пехотата. На 2 август 1892 г. е повишен в звание [[поручик]], а през 1899 г. в [[капитан]]. От 1900 г. командва рота в [[Първи пехотен софийски полк|1-<sup>-ви</sup> пехотен софийски полк]], а от [[1909]] служи във военното училище. На 14 април 1910 г. е повишен в звание [[майор]].
 
През [[Балканската война]] ([[1912]]-[[1913]]) е командир на 3<sup>-а</sup> дружина от 14<sup>-ти</sup> пехотен македонски полк на 7-а дивизия. През 1913 година той е командир на дружината, сформирала [[Български гарнизон в Солун|българския гарнизон на Солун]]. По време на Междусъюзническата война, след смазването на съпротивата на дружината, е пленен и заточен от гърците. След това е освободен. На 1 април 1914 г. е повишен в звание [[подполковник]].
 
По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) е комендант на София. От 1916 г. е командир на [[Първи пехотен софийски полк|1<sup>-ви</sup> пехотен софийски полк]], с който се сражава в [[Добруджа]], а през следващите години на Южния фронт. От 16 март 1917 г. е [[полковник]], а от 25 октомври 1920 г. е [[генерал-майор]]. След войната командва [[Първа пехотна софийска дивизия|1<sup>-ва</sup> пехотна софийска дивизия]].
 
Лазаров е активен участник във Военния съюз и е уволнен от армията на 26 октомври 1920 година при опитите на министър-председателя и военен министър [[Александър Стамболийски]] да ликвидира съюза.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 97 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> Участва в [[Деветоюнски преврат|преврата на 9 юни 1923 г.]]. Назначен за началник на Софийския гарнизон (1923 – 1929). [[Генерал-лейтенант]] от 26 декември 1925 г., [[генерал от пехотата]] от 11 септември 1929 г.