Ехинококоза: Разлика между версии

След 1989 г. в България настъпва скок в разпространението на заразата сред хората. През периода 1991 – 2010 г. България е страната с най-много заразоносители в Европа.<ref name="blitz2010_echonococosis"/> В периода 1990 – 2003 г. от страните в Европейския съюз и [[Централна Азия]] само [[Узбекистан]] и [[Казахстан]] имат повече регистрирани случаи от България,<ref>[http://www.google.de/url?sa=t&source=web&cd=1&ved=0CBwQFjAA&url=http%3A%2F%2Fwww.who.int%2Ffoodsafety%2Ffoodborne_disease%2Fechinococcosis2.pdf&ei=MbhbTceINYL3sgb9pomHBw&usg=AFQjCNGbIzr88TR1jv8l4-VkHl9-wEYR0A Methods for Burden Assessment: Echinococcosis, Paul Torgerson, Universität Zürich, Institut für Parasitologie]</ref> в противовес на другата крайност от 1976 г., когато България е с най-малко заразени в света след [[Исландия]], със заболеваемост 1.24%ооо (140 оперирани).<ref name="ncipd_2004_echino"/> За сравнение, през 2007 г. в останалите 26 страни от Европейския съюз има общо 373 души срещу 461 за България.<ref name="monitor2009_echinococosis"/> Въпреки че от 2005 г. до 2009 г. броят на хората, заболели от ехинококоза, намалява, процентът спрямо останалите граждани на Европейския съюз се движи от 50% до около 30%, а относителният дял на заболелите към 100 хил. души е с пъти по-висок от останалите държави – членки на Евросъюза.<ref name="ecdc"/><ref>[http://ecdc.europa.eu/en/healthtopics/echinococcosis/epidemiological_data/Pages/surveillance-data.aspx European Center for Disease Prevention and Control], Reported cases of echinococcosis in humans, 2005 – 2009, and incidence in 2009{{dead link}}</ref>