Григорий Палама: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking; козметични промени
Ред 7:
|описание на изображението= Икона от началото на XV век
|място на раждане=[[Константинопол]], [[Византия]]
|място на смъртта=[[Солун]], [[Византия]]
|титли= [[Епископ]]
|атрибути= епископски одежди, Евангелие или свитък в лява ръка, благославя с дясната
Ред 20:
 
След смъртта на духовния му наставник Григорий Палама се заселва в обителта „Глосия“. Там настоятелят на обителта го въвежда в учението на [[Исихазъм|исихазма]]. През 1326 г. монасите от Глосия се прибират в Солун, за да се предпазят от нападенията на турците. Там Григорий е ръкоположен в свещенически сан. Прочува се с богословските си умения и е поканен от атонските монаси да обори еретичното учение на [[Варлаам Калабрийски]].
[[FileФайл:Thessaloniki Saint Gregory Palamas.jpg|ляво|200п|мини|Храм „Свети Григорий Палама“ в Солун]]
[[Файл:Gregory Palamas Fresco from Three Saints Church in Kastoria, 1401.jpg|мини|250п|Стенописто изображение на Палама в „[[Свети Трима (Костур)|Свети Трима]]“ в Костур, 1401 г.]]
В разразилата се полемика между двамата Григорий успява да осъди [[Варлаамитство|учението на Варлаам]] с доводи от писанията на светите православни отци и съчинява осъдително слово в три части срещу опонента си. Заради усиленото му застъпничество за традиционните догми на Православната църква през 1344 Григорий е отлъчен от църквата и е хвърлен в тъмница по заповед на патриарх [[Йоан XIV Калека]], привърженик на учението на [[Варлаамитство|учението на Варлаам]]. През 1347 г., след смъртта на Йоан XIV, Григорий е освободен и възведен в сан ''Архиепископ Солунски''. Ръководи Солунската архиепископия тринадесет години, до 1359 г. През 1354 г. Григорий Палама е извикан в [[Константинопол]] за решаването на спора между [[Йоан V Палеолог]] и [[Йоан VI Кантакузин]]. Галерата, с която плавал Григорий, е пленена от турците, а самият той и свитата му са продадени като роби в различни градове из Азия. След една година, прекарана в плен, Григорий е откупен от [[сърби]] и благополучно се завръща в Солун, където умира на 14 ноември 1359 г. През 1368 г. е канонизиран за светец от константинополския патриарх Филотей. Мощите на св. Григорий се намират в Солун – в църква, носеща неговото име. Прославил се като подвижник, като богослов и йерарх, и като чудотворец. В житията на светеца се твърди, че приживе му се явявали Света [[Богородица]], св. [[Йоан Богослов]], св. [[Димитър Солунски|Димитър]], св. [[Антоний Велики]], св. [[Йоан Златоуст]] и [[Ангел|Божиите ангели]].
Ред 60:
 
{{Нормативен контрол}}
 
[[Категория:Византийски светци]]
[[Категория:Византийски богослови]]