Димитър Чкатров: Разлика между версии

Участва в учредяването на Български акционен комитет в Прилеп. След [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония]] към България през 1941 година Димитър Чкатров се обявява за идеята сръбските колонисти да напуснат Македония. По време на българското уп­равление Чкатров е тясно ан­гажиран със създава­нето на граждански национални клубове, чиято цел е да подпомог­нат присъединяването на Запад­ните македонски краища от Албания към България. Чкат­ров не е безкритичен, а е коректив на властта. През ноем­ври 1941 г. той изразява недовол­ството си пред правителството от водената стопанска политика в Македония, от недопускането на местни интелектуалци до ръ­ководни позиции в администра­тивния апарат, от ширещите се обвинения за автономистки нас­троения сред македонските бъл­гари и настоява за провеждането на "строго национална по­литика", която да преодолее тру­пащите се негативи.

След края на [[Втора световна война|Втората световна война]] Чкатров е изправен пред съд от новата власт заради пробългарските си убеждения. По време на процеса, който продължава от 25 май до 2 юни 1945 година, Димитър Чкатров е обвиняем заедно с Димитър Гюзелов и Спиро Китинчев, че възпитава населението на Македония в български национален дух и работи за присъединяването на Македония към България. Тримата обвиняеми не отричат, че се борят за запазване на българското население в Македония от сръбската асимилация.<ref name="gotsev.protsesi">[http://www.promacedonia.org/44/procesi.html Гоцев, Димитър. Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944-1991 г., Македонски научен институт, София, 1998, глава Първите политически процеси.].</ref> Осъден е на смърт чрез разстрел. Висшият военен съд на югославската армия потвърждава смъртната присъда. Той е разстрелян заедно с [[Димитър Гюзелов]] край Зайчев рид, на три километра от Скопие, недалеч от пътя за [[Тетово]].<ref>Църнушанов, Коста. [http://www.promacedonia.org/kc/cyrn26_b2.html „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“], Унив. изд. "Св. Климент Охридски", София, 1992.</ref>