Разлика между версии на „Джовани Бокачо“

м
overlinking; козметични промени
м (Премахнати редакции на 185.18.229.207 (б.), към версия на Пища Хуфнагел)
Етикет: Отмяна
м (overlinking; козметични промени)
| портрет-описание = Гравюрен портрет на Джовани Бокачо от Рафаело Санцио Морген (1758-1833) по гравюрата на Винченцо Гозини, 1822
| роден-място = [[Черталдо]], [[Италия]]
| починал-място = [[Черталдо]], [[Италия]]
| националност = {{ITA}}
| работил = [[писател]], [[поет]]
| брак =
| деца =
| подпис = [[FileФайл:Boccaccio.jpg{{!}}128px{{!}}Герб на Бокачо]]
| сайт =
| общомедия =
 
=== Младежки години ===
[[FileФайл:Paolo Monti - Servizio fotografico (Certaldo, 1965) - BEIC 6348900.jpg|мини|180px|вляволяво|Домът на Бокачо в Черталдо.]]
За ранните му години се знае твърде малко. Той е незаконен син на флорентийски търговец Бокачино ди Келино. Не е известно със сигурност дори коя е неговата майка – обедняла френска благородничка или икономката на баща му. Произхождащ от заможното търговско-занаятчийско съсловие на [[Флоренция]], Бокачо има възможност да пътува, даже пребивава известно време в [[Париж]].
 
В пищния двор на [[Робер (крал на Неапол)|Робер Анжуйски]], крал на Неапол, където Бокачо се подвизава като млад поет, културата е издигната в култ. Монархът покровителства хората на изкуството и поощрява епикурейската атмосфера, в която творят. Около него са събрани изтъкнати учени, поети и философи. Тук Бокачо получава високо класическо образование. Именно в Неапол става известен поет и хуманист. Кралският библиотекар го провокира да изучи гръцката митология, друг учен го запознава с астрономията. С жажда чете древноримските класици.
 
[[FileФайл:Gustaf Wappers001.jpg|мини|240px|„Бокачо чете от ''Декамерон'' на кралица Йоана Неаполитанска“ от [[Гюстав Вапер]], преди 1849 г.]]
Пак в [[Неапол]] Бокачо изживява ред съдбоносни любовни връзки, като тази с незаконнородената дъщеря на самия крал, Мария Аквинска, която остава дама на сърцето му до края на неговия живот. Както и останалите двама основоположници на съвременните италиански език и култура, [[Данте]] и [[Петрарка]] (също [[Тоскана|тосканци]] и негови съвременници), Бокачо обезсмъртява любимата си в своето творчество: редом с Дантевата [[Беатриче]] и [[Лаура]] на Петрарка се появява Бокачовата мадона [[Фиамета]] (от ''fiammetta'', ''пламъче'' на италиански).
 
 
=== Завръщане във Флоренция ===
[[FileФайл:Giorgio Vasari - Six Tuscan Poets - Google Art Project.jpg|мини|180px|вляволяво|„Шестима тоскански поети“ (Данте, Петрарка, Гуидо Кавалканти, Бокачо, Чино да Пистоя и Гитоне д'Арецо) на [[Джорджо Вазари]], 1544 г.]]
Към [[1340]] г. по настояване на баща си придобилият самочувствие поет се завръща във [[Флоренция]]. Въпреки бащиното неодобрение, Бокачо не се захваща със семейните търговски дела, а продължава да се занимава с поезия и навлиза в политиката на родния си град.
 
 
=== Последни години ===
[[FileФайл:Certaldo Alto-chiesa ss jacopo e filippo-lastra tombale Boccaccio.jpg|мини|180px|Надгробната плоча на Бокачо.]]
В края на живота си Бокачо започва да придава по-голямо значение на вярата и на църковните обреди и тази набожност се забелязва в последните му писателски прояви. След смъртта му на [[21 декември]] [[1375]] г., на неговия надгробен камък е сложен следния надпис: „''Studium fuit alma poesis''“. Интересно е да се отбележи, че на български се дава като превод „Усърдието поражда поезията“, което е твърде фриволно тълкуване на целия израз „Patria Certaldum, studium fuit alma poesis“, който, буквално преведен, звучи като „От рода Церталд, по призвание/занаят поет“. Въпреки очевидното несъответствие между оригиналния смисъл и „тълкуването“ му, „преводът“ „Усърдието поражда поезията“ се е наложил на български и присъства дори в „научни“ трудове и „учебни помагала“. Важно е да се знае, че в никой друг език няма подобно „тълкуване“ при „превода“.
 
== Избрана библиография ==
[[FileФайл:Waterhouse decameron.jpg|мини|300px|Приказки от Декамерон, 1906 г. от [[Джон Уилям Уотърхаус]]]]
По азбучен ред:
* Amorosa visione ([[1342]])
* [[Житие на Данте]], Le opere di Dante (1357)
* Genealogia deorum gentilium libri ([[1360]], редактирана ок. [[1374]])
* Rime (ок. [[1374]])
* Trattatello in laude di Dante ([[1357]])
и др.