Джовани Бокачо: Разлика между версии

| портрет-описание = Гравюрен портрет на Джовани Бокачо от Рафаело Санцио Морген (1758-1833) по гравюрата на Винченцо Гозини, 1822

| роден-място = [[Черталдо]], [[Италия]]

| националност = {{ITA}}

| работил = [[писател]], [[поет]]

| брак =

| деца =

| сайт =

| общомедия =

 

=== Младежки години ===

За ранните му години се знае твърде малко. Той е незаконен син на флорентийски търговец Бокачино ди Келино. Не е известно със сигурност дори коя е неговата майка – обедняла френска благородничка или икономката на баща му. Произхождащ от заможното търговско-занаятчийско съсловие на [[Флоренция]], Бокачо има възможност да пътува, даже пребивава известно време в [[Париж]].

 

В пищния двор на [[Робер (крал на Неапол)|Робер Анжуйски]], крал на Неапол, където Бокачо се подвизава като млад поет, културата е издигната в култ. Монархът покровителства хората на изкуството и поощрява епикурейската атмосфера, в която творят. Около него са събрани изтъкнати учени, поети и философи. Тук Бокачо получава високо класическо образование. Именно в Неапол става известен поет и хуманист. Кралският библиотекар го провокира да изучи гръцката митология, друг учен го запознава с астрономията. С жажда чете древноримските класици.

 

Пак в [[Неапол]] Бокачо изживява ред съдбоносни любовни връзки, като тази с незаконнородената дъщеря на самия крал, Мария Аквинска, която остава дама на сърцето му до края на неговия живот. Както и останалите двама основоположници на съвременните италиански език и култура, [[Данте]] и [[Петрарка]] (също [[Тоскана|тосканци]] и негови съвременници), Бокачо обезсмъртява любимата си в своето творчество: редом с Дантевата [[Беатриче]] и [[Лаура]] на Петрарка се появява Бокачовата мадона [[Фиамета]] (от ''fiammetta'', ''пламъче'' на италиански).

 

 

=== Завръщане във Флоренция ===

Към [[1340]] г. по настояване на баща си придобилият самочувствие поет се завръща във [[Флоренция]]. Въпреки бащиното неодобрение, Бокачо не се захваща със семейните търговски дела, а продължава да се занимава с поезия и навлиза в политиката на родния си град.

 

 

=== Последни години ===

В края на живота си Бокачо започва да придава по-голямо значение на вярата и на църковните обреди и тази набожност се забелязва в последните му писателски прояви. След смъртта му на [[21 декември]] [[1375]] г., на неговия надгробен камък е сложен следния надпис: „''Studium fuit alma poesis''“. Интересно е да се отбележи, че на български се дава като превод „Усърдието поражда поезията“, което е твърде фриволно тълкуване на целия израз „Patria Certaldum, studium fuit alma poesis“, който, буквално преведен, звучи като „От рода Церталд, по призвание/занаят поет“. Въпреки очевидното несъответствие между оригиналния смисъл и „тълкуването“ му, „преводът“ „Усърдието поражда поезията“ се е наложил на български и присъства дори в „научни“ трудове и „учебни помагала“. Важно е да се знае, че в никой друг език няма подобно „тълкуване“ при „превода“.

 

== Избрана библиография ==

По азбучен ред:

* Amorosa visione ([[1342]])

* [[Житие на Данте]], Le opere di Dante (1357)

* Genealogia deorum gentilium libri ([[1360]], редактирана ок. [[1374]])

* Trattatello in laude di Dante ([[1357]])

и др.