Уикипедия

Даниел Бел: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м overlinking
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
| име-оригинал = Daniel Bell
| категория = социологфилософ
| описание = американски социолог▼
| портрет = Daniel Bell.jpg
| портрет-описание =
| роден-място = [[Ню Йорк]], [[САЩ]]
| починал-място = [[Кеймбридж (Масачузетс)]], САЩ
| националност = {{USA}}
| вложки = {{Личност/Учен | категория = социолог▼
| работил = социолог, университетски преподавател, журналист
| област = [[Социология]]▼
▲| вложки = {{Личност/Учен | категория = социолог
| образование = [[Колумбийски университет]]
▲| описание категория = американски социолог
▲| област = [[Социологиясоциология]]
| учил-при =
| работил-в = [[Колумбийски университет]]{{Br}}<br>[[Харвардски университет]]{{Br}}<br>[[Чикагски университет]]
| студенти =
| публикации = „The End of Ideology“ (1960)<br>„The Cultural Contradictions of Capitalism“ (1976)<br>„The Coming of Post-Industrial Society“ (1973)
| публикации =
| известен-с =
| повлиян = [[Карл Полани]]
| повлиял = Чарлз Тейлър }}
| баща = Бенджамин Болоцки
| майка = Ан Каплан
| брак = Нора Поташник<br>Илейн Греъм<br>Пърл Казин
| деца = Дейвид Бел<br>Джорди Бел
}}
'''Даниел Бел''' ({{lang|en|Daniel Bell}}) е американски [[социология|социолог]] и есеист. Преподава в университета [[Харвардски университет|Харвард]] (катедрадепартамент Изкуство и Литературалитература), преподавалкакто еи в също социология в[[Колумбийски университет|Колумбийския университет]]. С многобройните си статии, той е един от водещите социолози в [[САЩ]]. Той и [[Ален Турен]] са едни от създателите на постмодерното течение в [[социология]]та. В книгата си „''Към постиндустриалното общество''“, той излага своя възглед за обществото през [[2000]], в което преобладават научното познание и информатиката, а [[парадигма]]та индустриализация е надмината и човечеството е изправено пред други важни задачи за разрешаване. Тези възгледи са изложени първо в книгата му „''Края на идеологиите''“ публикувана през [[1960]]. В тази книга социологът предрича постигането на политически консенсус, обясним с преодоляването на приоритета на материалното. В третата му книга „''Противоречията на капитализма''“ се долавят малко по песимистични нотки свързани с бързото и зрелищното развитие на консуматорското общество.
 
Описва себе си като „социалист в областта на икономиката, либерал в политиката и консерватор в областта на културата“.<ref name="quote">Gardner, Martin. [https://books.google.com/books?id=-gUUJ-IXf3UC&pg=PA4273&ved=0CDUQ6AEwAg#v=onepage&q=%22socialist%20in%20economics%22%20bell&f=false The Whys of a Philosophical Scrivener], 1999, p. 427.</ref>
 
== Биография ==
Роден е на 10 май 1919 г. в Лоуър Ист Сайд, [[Манхатън]], Ню Йорк в семейството на полско-еврейските имигранти Бенджамин Болоцки и Ан Каплан. Първият език на Бел е [[идиш]]. Баща му умира, когато Даниел е на 8 месеца. Израства в бедност с майка си и по-големия си брат. Когато е на 13 години, майка му променя фамилията им от Болоцки на Бел.
 
Получава бакалавърска степен през 1938 г. в Градския колеж на Ню Йорк, а след една година следва в Колумбийския университет.
 
В периода 1940–1950 г. работи като журналист и редактор.
 
Цяло десетилетие, между 1959 и 1969 г., преподава социология в Колумбийския университет. През 1960 г. там получава докторска степен.
 
От 1969 г. и до [[1990-те|90-те години]] преподава социология в Харвардския университет. През 1973 г. публикува книгата, която го прави известен: „Приближаващото постиндустриално общество. Опит за социално прогнозиране“ (''The coming of post-industrial society: A venture of social forecasting'').
 
Даниел Бел умира в собствения си дом в [[Кеймбридж (Масачузетс)]] на 25 януари 2011 г.<ref>{{Cite web |title=Daniel Bell, Ardent Appraiser of Politics, Economics and Culture, Dies at 91 |url=https://www.nytimes.com/2011/01/26/arts/26bell.html |first=Michael T. |last=Kaufman |publisher=The New York Times |accessdate=2019-06-26 |date=2011-01-25 |id=0362-4331}}</ref>.
 
== Идеи ==
Той и [[Ален Турен]] са едни от създателите на постмодерното течение в [[социология]]та. В книгата си „''Към постиндустриалното общество''“ той излага своя възглед за обществото през [[2000]] г., в което преобладават научното познание и информатиката, а [[парадигма]]та индустриализация е надмината и човечеството е изправено пред други важни задачи за разрешаване. Тези възгледи са изложени първо в книгата му „''Края на идеологиите''“, публикувана през [[1960]] г. В нея Бел предрича постигането на политически консенсус, обясним с преодоляването на приоритета на материалното. В третата му книга, „''Противоречията на капитализма''“, се долавят по-песимистични нотки, свързани с бързото и зрелищно развитие на консуматорското общество.
 
Даниел Бел има заслугата да е един от тези, благодарение на които социологията става научна дисциплина. За някои той е [[консерватизъм|консерватор]] и [[технократ]], за други [[утопия|утопист]] и предшественик на [[хипи|хипи културата]].
 
== Признание ==
През [[1999]] г. му е присъдена наградата „Алексис дьо Токвил“ за хуманизъм.
 
== Личен живот ==
Първите два брака на Даниел Бел, с Нора Поташник и Илейн Греъм, завършват с развод<ref>{{Cite web |url=https://www.theguardian.com/education/2011/jan/26/daniel-bell-obituary |first=Paul |last=Buhle |title=Daniel Bell obituary |publisher=The Guardian |date=2011-01-26 |accessdate=2019-06-26 |id=0261-3077}}</ref>. През 1960 г. сключва брак с литературната критичка Пърл Казин Бел, еврейка и сестра на [[Алфред Казин]]<ref>{{Cite web|url=https://www.washingtonpost.com/local/sociologist-foresaw-internets-rise/2011/01/26/ABQy3LE_story.html?noredirect=on |title=Sociologist foresaw Internet's rise|author=Matt Schudel|website=Washington Post|date=January 27, 2011|publisher=}}</ref><ref>Alexander Bloom, [https://books.google.com.ua/books?id=GS_nCwAAQBAJ&pg=PA385&lpg=PA385&dq=Pearl+Kazin+Bell+&redir_esc=y#v=onepage&q=Pearl%20Kazin%20Bell&f=false ''Prodigal Sons: The New York Intellectuals & Their World''. Oxford University Press, 1987, p.474] ISBN 9780195051773.</ref>.
 
Бел е баща на две деца. Синът му, Дейвид Бел<ref>{{Cite news|accessdate=2019-06-26|date=1993-05-24|id=0362-4331|website=The New York Times|title=WEDDINGS; Donna Farber, David A. Bell|url=https://www.nytimes.com/1993/05/24/style/weddings-donna-farber-david-a-bell.html}}</ref>, става професор по френска история в [[Принстънски университет|Принстънския университет]]. Дъщеря му, Джорди Бел, преподава история на жените в САЩ в Колежа Меримаунт.<ref name="jordy1">[https://books.google.com/books?id=gBztAAAAMAAJ&q=%22jordy+bell%22+marymount&dq=%22jordy+bell%22+marymount&hl=en&ei=LEGvTLjKL8H98AbHyvmqCQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=5&ved=0CDsQ6AEwBA Alumni], ''The University of Chicago Magazine'', 2000, Vol. 93, p.41.</ref>
 
== Библиография ==
* ''The New American Right'' (1955)
* ''The End of Ideology'' (1960)
* "Work„Work, Alienation and Social ControlControl“," inв Irving Howe (ed.), ''The Radical Papers.'' Garden City, NY: Doubleday and Co., 1966;, pp. 86-98.
* ''The Coming of Post-Industrial Society: A Venture in Social Forecasting.'' New York: Basic Books, 1973.
* ''The Revolution of Rising Entitlement'' (1975)
* ''The Cultural Contradictions of Capitalism'' (1976)<br>'''''Културните противоречия на капитализма'''''. Превод от английски език [[Кольо Коев]]. София: Народна култура, 1994, 420 стр.
* ''The Cultural Contradictions of Capitalism'' (1976)
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
* [https://cao.bg/даниел-бел-зараждането-на-политическ/ Даниел Бел: Зараждането на политическия елит в съвремието (откъс от ''Културните противоречия на капитализма'')], портал Ценности и общност
 
{{Нормативен контрол}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Даниел_Бел“.