Джон Уотсън: Разлика между версии

 

През [[1978]] г. преминава в [[Макларън]] – тим, в който ще остане до края на състезателната си кариера. Най-успешна за него е [[1982]] г., когато завършва трети в крайното класиране, с две победи. Шампион става [[Кеке Розберг]] с 1 победа, но по-постоянни класирания. Уотсън остава известен като непредсказуем пилот, често „изплуващ“ от средата на колоната, за да окупира челните места. На градската писта в [[Детройт]] през 1982 г. изпреварва 3 коли в 1 обиколка, в тсъстезание, където изпреварването е трудно той стартира 17-и, а печели победа. [[1983]] г. повтаря подвига си на друга градска писта – в [[Лонг Бийч]], където стартира 22-ри и печели – нещо, което рядко става в днешната Формула 1. В края на сезона има 22 точки срещу 10 на съотборника си – Лауда, но това не пречи именно той да бъде изгонен, когато тима подписва за следващата година с [[Ален Прост]]. Решението обаче не е погрешно и на следващата година Лауда печели третата си титла. Година по-късно – на [[Голяма награда на Европа]] [[1985]] г. Лауда е контузен, a Уотсън е поканен да го замести. Завършва 7-и и не печели точки, но по-интересното е, че за първи път след [[1975]] г. пилот, който не е световен шампион кара колата с номер 1. С това официалната кариерата на Уотсън във Формула 1 приключва. Става пилот на спортни автомобили, а след отказване от активни състезания, става коментатор и основава училище за млади състезатели. Също е и първият пилот, тествал кола на [[Джордан Гран При]] за Формула 1.

{{Br}}