Сардиния: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
източник |
ред |
||
Ред 54:
{{редактирам}}
Природните обстоятелства
Редица геоложки разломи повече от планините създават изолация
общество на острова. Изолацията на острова ({{lang-it|isola}}) особено в северната му част се увеличава и от недостъпните му брегове. Това намира отражение и в културната историята на Сардиния поради контрастът между планините на север с техните бедни почви и южните и северозападните хълмове и плодородни низини.
▲от различните региони и предотвратява образуването на хомогенна
Заселването на Сардиния след праисторическо време е повлияно и от политически обстоятелства. В определени периоди населението обитава защитените низини далеч във вътрешността, а при
други времена, както например по време на [[Картаген|пуническото]] и [[Римска империя|римското владичество]], предпочита крайбрежните равнини и хълмове, където отглежда зърнени култури и търговията процъфтява. Според [[абасидски халифат|абасидския]] административен [[географ]] [[Ибн Хурдазбих]] през IX век ''Сардания'' има собствен [[патриарх]], който е и „владетел на всички острови в морето“.<ref>Райна Заимова, Арабски извори за българите: Христоматия, [[Тангра ТанНакРа]], 2000 ISBN 9549942031, стр. 28</ref> През [[Средновековие]]то нашествията на▼
[[сарацини]]те карат сардинците да обърнат гръб към морето и се установяват в селища във вътрешността. Тогава водата и добрите почви стават по-маловажни от сигурността и периодът се нарича ''"civilta dei villaggi"'', културата на селото. Тя се основава на независимост и самоуправство на отделните села и нейните следи са все още видими през XIX век.
В първата половина на ХХ век Сардиния е ''„Земя на фермери и пастири“'' с приблизително население от 850 000, концентрирани в 364 села. Градското население има незначителен дял, [[малария]]та е [[ендемия|ендемична]] до 1947 г. Липсва индустрия освен тази в солниците и рудниците за [[въглища]], [[олово]], [[сребро]], [[цинк]], [[желязо]] и [[мед]]. Липсата на добри главни пътища прави търговията много оскъдна, поради което няма регионални пазари с някакво значение. Външната търговия е в ръцете на несардинци и е свързана с експлоатацията на малкото минерали на острова. През този период в Сардиния липсва истинска средна класа на производители, липсва [[интелигенция]] и е налице висок процент на не[[грамотност]].
През периода на [[фашизъм|фашизма]] са реализирани правителствени инициативи по отводняването и подобряването на почвата, изграждането на пътища, които са продължени от следвоенното регионално управление и са били насочени към разширяване на земеделието извън селските райони 22.
▲Според [[абасидски халифат|абасидския]] административен [[географ]] [[Ибн Хурдазбих]] през IX век ''Сардания'' има собствен [[патриарх]], който е и „владетел на всички острови в морето“.<ref>Райна Заимова, Арабски извори за българите: Христоматия, [[Тангра ТанНакРа]], 2000 ISBN 9549942031, стр. 28</ref>
Друг и за мен важен пример за тази сардинска дихотомия
е двуезичието, сардинският е ранен изолиран клон на романските езици. Речникът му е богат на конкретни понятия и технически термини, свързани с живота на фермерите и овчарите. Липсват абстрактни понятия и изрази извън агропасторалната сфера.
Когато съществуват, те са неологизми, произлизащи от италианския23.
Автархията на селата е била източник на процъфтяваща занаятчийска дейност, организирана на семейни начала, зависима от местните суровини и практикувана в допълнение към нормалните агропасторски дейности.
Това общо правило има само няколко изключения, като например медните ковачи
от Исили, голямо семейство цигани, които се заселили там, и
грънчарите на Кампидано, които се бяха организирали на базата на
работилници
== Източници ==
<references />
| |||