Мотоциклет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Мотоциклети за двойна употреба |
||
Ред 168:
[[Файл:Aprilia Pegaso Cube 2000.jpg|мини|250px| Aprilia Pegaso Cube 2000 типичен представител на мотоциклет за двойна употреба]]
[[Файл:CCM R45 side.jpg|мини|250px|Английски мотоциклет CCM R45 за дуал спорт предназначен за супермото състезания]]
Мотоциклетите за двойна употреба ({{lang|en|Dual purpose motorcycles}}) или популярни и с наименованието '''дуал-спорт''' ({{lang|en|Dual Sport}}), са едни от трите основни типа мотоциклети. Те са конструирани и произведени с качества за двойно приложение и са разпространени точно поради възможностите които предоставят както за движение по пътища с добро покритие, за туризъм, така и за управление по офроуд пътеки при лоши пътни условия и в пресечена местност. Въпреки тези разнообразни възможности за експлоатация, конструкцията им е по-близо до шосейните мотоциклети, отколкото до тези за офроуд. Мотоциклетите от тази група, за разлика от други със специално спортно предназначение (кросови, за спидуей), подлежат на държавна регистрация съгласно Закона за движение по пътищата. В съответствие на изискванията на закона мотоциклетите са оборудвани със светлини, мигачи, скоростомер, огледала, клаксон, регистрационни табели и заглушител. Според закона това е възможно точно поради тяхната техническа приспособеност със заложени изисквания за сигурност при експлоатация и за двата вида езда. Конструкцията е оразмерена и дава възможност на мотоциклетиста да преодолява не особено големи препятствия, спускане и катерене по склонове, скокове. Тяхната универсалност е причината за масовото им разпространение както за пътуване по пътната мрежа и в градски условия, така и за спорт.
* С мотоциклети за дуал-спорт се участва при провеждането на '''супермото''' („Supermoto“) състезания. Това е мотоциклетно състезание в състезателен затворен полигон, в който последователно се редуват три вида състезателни трасета: равен скоростен път с асфалтово покритие като за пистови състезания, твърд равен земен терен за офроуд езда (като за спидуей) и мотокросова писта с възможности за скокове и завои. Супермотото първоначално е замислено като състезание от Гавин Трипе през 1979 г.<ref> [http://motorcyclemuseum.org/halloffame/detail.aspx?RacerID=373 Gavin Trippe] – AMA Motorcycle Museum Hall of Fame</ref> като част от телевизионното шоу Wide World of Sports, където сили може да премерят пистови състезатели, кросови състезатели и такива с мотоциклети ендуро. Така от трите състезателни жанрове супермотото изгражда свой собствен облик на мотоциклетно състезание и това налага технически изисквания към мотоциклети с двойно предназначение.▼
Тяхната универсалност е причината за масовото им разпространение както за пътуване по пътната мрежа и в градски условия, така и за спорт. Мотоциклетите за двойна употреба отстъпват по отношение на спортните си възможности на тези от типа '''ендуро'''. Ограничаващата особеност само за спортно използване на мотоциклетите са мощният, но стандартен [[двигател]], и по-голямото им тегло спрямо ендуро мотоциклетите. Този показател за мотоциклетите от типа ендуро е особено важен, поради силно пресечения тежък терен, по който се провеждат състезанията и е важен технически показател за възможностите на този подчертано спортен тип мотоциклети и техния агресивен спортен характер.▼
:Повечето състезателни писти за супермото имат размер до 50 – 75% асфалтова или друга качествена пътна настилка, а останалата част от състезателната писта е земен терен без покритие. Този тип състезания се реализира сравнително лесно, защото такава писта може да бъде създадена навсякъде, където има по-голяма площ от отворен за ползване асфалт (например стари самолетни писти) и наличие на земен терен. Супермото състезания може успешно да се провеждат и при градски условия, като се използват затворени градски улици и свободни паркови площи, в които е възможно създаването на необходимата (сравнително лека) кросова писта и равна писта за лек офроуд.▼
▲С мотоциклети за дуал-спорт се участва при провеждането на '''супермото''' („Supermoto“) състезания. Това е мотоциклетно състезание в състезателен затворен полигон, в който последователно се редуват три вида състезателни трасета: равен скоростен път с асфалтово покритие като за пистови състезания, твърд равен земен терен за офроуд езда (като за спидуей) и мотокросова писта с възможности за скокове и завои. Супермотото първоначално е замислено като състезание от Гавин Трипе през 1979 г.<ref> [http://motorcyclemuseum.org/halloffame/detail.aspx?RacerID=373 Gavin Trippe] – AMA Motorcycle Museum Hall of Fame</ref> като част от телевизионното шоу Wide World of Sports, където сили може да премерят пистови състезатели, кросови състезатели и такива с мотоциклети ендуро. Така от трите състезателни жанрове супермотото изгражда свой собствен облик на мотоциклетно състезание и това налага технически изисквания към мотоциклети с двойно предназначение.
:Използваните фабрично произведени супермото мотоциклети обикновено са едноцилиндрови или такива, тунинговани по поръчка. За разлика от другите състезания с мотоциклети, акцентът е върху по-бавните скорости, поради прехода по трите различи трасета. При супермотото резките ускорения и високите върхови скорости по трасето са по-редки, което прави тези състезания по-достъпни за състезатели без значителен опит и умения и без специални върхови изисквания към машината. Обикновено се използват мотоциклети с двигатели от 450 cm³. Популярни са мотоциклетите Ducati Hipermotard 939, Susuki DR-Z400 SM, KTM 690 SMC R, Husqvarna SM 450 R, KTM 640 LC4 Supermoto и др. <ref>{{Cite news|url=https://autowise.com/the-best-supermoto-bikes/|title=Dual-Sport Devils: 10 Of The Best Supermoto Bikes Available|date=2017-09-16|work=AutoWise|access-date=2018-06-17|language=en-US}}</ref>▼
▲Повечето състезателни писти за супермото имат размер до 50 – 75% асфалтова или друга качествена пътна настилка, а останалата част от състезателната писта е земен терен без покритие. Този тип състезания се реализира сравнително лесно, защото такава писта може да бъде създадена навсякъде, където има по-голяма площ от отворен за ползване асфалт (например стари самолетни писти) и наличие на земен терен. Супермото състезания може успешно да се провеждат и при градски условия, като се използват затворени градски улици и свободни паркови площи, в които е възможно създаването на необходимата (сравнително лека) кросова писта и равна писта за лек офроуд.
* Напоследък за участие в подобни състезания се популяризират мотоциклети с голяма кубатура на двигателя (750 – 1200 cm³), а състезанията се наричат '''супермотард''' („Supermotard“). При тези състезания се заимства организацията, подготовката и стила на състезанията супермото.▼
▲Използваните фабрично произведени супермото мотоциклети обикновено са едноцилиндрови или такива, тунинговани по поръчка. За разлика от другите състезания с мотоциклети, акцентът е върху по-бавните скорости, поради прехода по трите различи трасета. При супермотото резките ускорения и високите върхови скорости по трасето са по-редки, което прави тези състезания по-достъпни за състезатели без значителен опит и умения и без специални върхови изисквания към машината. Обикновено се използват мотоциклети с двигатели от 450 cm³. Популярни са мотоциклетите Ducati Hipermotard 939, Susuki DR-Z400 SM, KTM 690 SMC R, Husqvarna SM 450 R, KTM 640 LC4 Supermoto и др. <ref>{{Cite news|url=https://autowise.com/the-best-supermoto-bikes/|title=Dual-Sport Devils: 10 Of The Best Supermoto Bikes Available|date=2017-09-16|work=AutoWise|access-date=2018-06-17|language=en-US}}</ref>
▲
▲Напоследък за участие в подобни състезания се популяризират мотоциклети с голяма кубатура на двигателя (750 – 1200 cm³), а състезанията се наричат '''супермотард''' („Supermotard“). При тези състезания се заимства организацията, подготовката и стила на състезанията супермото.
<gallery class="center">
Ред 192:
* Най-близо до спортните кросови мотоциклети са т.нар. '''хард ендуро'''. Твърдото ендуро е приспособено за ползване по шосейна мрежа и пътища в населени места, но и в пътни условия без пътна настилка върху земен терен – чакъл, пясък, кал като мотоциклети за офроуд състезания. Този тип мотоциклети, поради леката си конструкция и мощния мотор, са по-подходящи за крос писта, отколкото за пътуване по път с асфалтово покритие. Характерни са с твърдото окачване, липсата на допълнителни осветителна тела и малка наличност на бордни уреди. Използват се двигатели от 400 до 650 cm³.
* Мотоциклетът от вида '''туристическо ендуро''' е принципно друга и различна машина, която може да бъде окачествена като тежък спортен мотоциклет. Разработен за участие в ралито „Париж-Дакар“, мотоциклетът е приспособен за състезания с продължителна многодневна езда по различни терени, лоши пътища и асфалт с висока скорост. Движението се обезпечава от мощен едноцилиндров двигател 600 – 800 cm³ или двуцилиндров редови или V-образен двигател с обем 750 – 1000 cm³. Освен големия резервоар за гориво, машината има колела, осигуряващи висока проходимост и конструкция и окачване, което осигурява по-комфортни условия при продължителна езда за състезателя.▼
<gallery class="center">
Line 211 ⟶ 213:
Image:KTM 660 Rallye Dakar 2005.jpg| Туристическо ендуро КТМ 660 за участие в рали Париж-Дакар 2005 г.
</gallery>
▲* Мотоциклетът от вида '''туристическо ендуро''' е принципно друга и различна машина, която може да бъде окачествена като тежък спортен мотоциклет. Разработен за участие в ралито „Париж-Дакар“, мотоциклетът е приспособен за състезания с продължителна многодневна езда по различни терени, лоши пътища и асфалт с висока скорост. Движението се обезпечава от мощен едноцилиндров двигател 600 – 800 cm³ или двуцилиндров редови или V-образен двигател с обем 750 – 1000 cm³. Освен големия резервоар за гориво, машината има колела, осигуряващи висока проходимост и конструкция и окачване, което осигурява по-комфортни условия при продължителна езда за състезателя.
=== Мотоциклети за спортна езда ===
| |||