Едуард Бухнер: Разлика между версии

| починал-място = [[Мюнхен]], [[Германия]]

Роден е на [[20 май]] [[1860]] г. в [[Мюнхен]], Германия, в семейството на Ернст Бухнер, професор по [[Съдебна медицина|съдебна медицина]] и [[гинекология]] в [[Мюнхенски университет Лудвиг-Максимилиан|Мюнхенския университет]], и Фредерике Мартин.<ref name=":0" /> След смъртта на баща му през 1872 г. с образованието на Едуард се заема по-големият му брат Ханс. След завършване на гимназия през 1872 г. служи известно време в подразделение на полевата артилерия на немската армия, преди да постъпи в Мюнхенския универитет, където започва да изучава химия. Но финансовите трудности го принуждават да изостави ученето и в продължение на четири години работи в консервните заводи в [[Мюнхен]] и [[Момбах]], където се запознава с процеса на спиртната ферментация, при която [[захар]]та под въздействието на [[дрожди]]те се разпада на [[алкохол]] и [[въглероден диоксид]].

През 1888 г. Бухнер получава [[докторска степен]],<ref name=":0" /> а две години по-късно, след кратък период от време, прекарано в [[Ерланген]], става асистент на Байер. През 1891 г. е назначен за приват-доцент в Мюнхенския университет. С частни дарения, предоставени от Байер, Бухнер основава малка лаборатория, където продължава изследванията си. През 1893 г. напуска Мюнхен и оглавява секцията по [[Аналитична химия|аналитична химия]] в [[Килски университет|Килския университет]], а през 1895 г. става и професор. На следващата година преподава аналитична химия и [[фармакология]] в [[Тюбингенски университет|Тюбингенския университет]]. През 1898 г. е избран за професор по обща химия във Висшето селскостопанско училище в [[Берлин]] и е назначен за директор на Института по промишлено прилагане на процесите на ферментация.