Димитър Занешев (революционер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Св.св. -> Св. св.
форматиране: 2x URL, 13 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 15:
Димитър Занешев се противопоставя на въоръжената акция на [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]] в селата [[Тушим]] и [[Сборско]] от септември 1902 година, заради което е предаден заедно с [[Радомир Атанасов]] и други воденски граждани от Пожарлиев на турския каймакамин с разобличително писмо<ref>Бурилкова, Ива, Билярски, Цочо, Архивите говорят, Том 25. Из архива на Гоце Делчев. Задграничното представителство на ВМОРО в София до края на 1902 г., София, 2003 г., стр.30</ref>. През април 1903 година е арестуван за кратко във връзка със [[Солунски атентати|Солунските атентати]]<ref>Македоно-одрински куриер, бр. 15, 30 април 1903 г., стр.2</ref>.
 
Димитър Занешев е ръководител на [[ВМОРО]] във Воденско и като такъв е делегат на [[Солунски конгрес на ВМОРО (1903)|Солунския конгрес]] от 1903 година.<ref>[http://web.archive.org/20080214121522/www.geocities.com/vmro_makedon/iii-kong.html Солунски конгрес, 1903 година] - македонска езикова норма</ref> Възпитаник е и на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]], макар да не успява да я завърши.<ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf Конева, Румяна. „Солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити“, Военноисторически сборник, брой 8, 2008 г.]</ref> Преди [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Димитър Занешев е секретар в четата на [[Кара Ташо]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_13.html Спомени на Георги Попхристов]</ref>, а по време на въстанието заедно с [[Аргир Манасиев]] и [[Петър Юруков]], е в главния въстанически щаб на [[Солунски революционен окръг|Революционен окръг „Кожух“]].<ref>[http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/doc?THEMEID=24741 Въстаническият щаб на "Кожух"] - вестник Българска армия</ref> През 1905 година е подвойвода на отряд от четата на [[Лука Иванов]] във Воденско и води редица сражения с [[андарти|гръцки андарти]]. Не успява да участва на [[Солунски окръжен конгрес на ВМОРО (1905)|Втория Солунски окръжен конгрес]] в [[Света гора]], но изпраща писмо със своето мнение<ref>Билярски, Цочо, Бурилкова, Ива. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на централните ръководни органи (устави, правилници, мемоари, декларации, окръжни, протоколи, наредби, резолюции, писма), Том I, Част I, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2007 г., стр.504. „Протокол от Втория конгрес на Солунски революционен окръг“</ref>. През октомври 1906 година гръцкия андарт [[Николаос Рокас]] предлага примирие на Димитър Занешев<ref>Τζανέτωφ (Дзанетов) в гръцките източници, производно на Занешев</ref>, което той отхвърля<ref>[http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=22&lq=%CE%BA%CE%BF%CE%BC%CE%B9%CF%84%CE%B1%CF%84%CE%B6%CE%AE%CE%B4%CE%B5%CF%82κομιτατζήδες&show=1 Συλλογή Φωτογραφιών, Νικόλαου Ρόκα]</ref>.
 
В периода декември 1906 – януари 1907 година участва в [[Съвещателно събрание на ВМОРО|Съвещателното събрание на ВМОРО]] в [[София]] и подписва документа изложение на организацията<ref>[http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BBФайл:Syveshtatelno_sybranie_na_VMORO_v_Sofia.pdf&page=1 „Изложение на болшинството делегати на Общия конгрес на Организацията“, 15 януари 1907 година, ВМОРО]</ref>.
 
[[Файл:Zaneshev plaque.jpg|мини|250px|Паметна плоча в Несебър.]]
Ред 24:
След което е арестуван от гръцките власти, а в края на 1913 година е освободен с помощта на „женската полиция“ на ВМОРО. <ref>Генов, Георги (2006). Беломорска Македония 1908 – 1916. Toronto: Veritas et pneuma publishers Ltd., стр.258</ref> През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] работи във военното комендантство в град [[Фере]].<ref>[[Борис Николов|Николов, Борис]], „ВМОРО - войводи и ръководители“, София, 2001 г., стр.58</ref> През 1924 година участва като делегат на [[Солунски конгрес на ВМРО (1924)|Солунския окръжен конгрес]] на ВМРО.<ref>Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 27, 87 – 91.</ref>
 
Напуска окупираната от [[Гърция]] [[Егейска Македония]] и първоначално се установява в [[София]]. Живее в [[Несебър]] и е председател на [[Македонски клуб за благотворителност за бежанците|МКББ]] „Тодор Александров“ до смъртта си. Избиран е многократно за общински съветник, а от 14 април 1928 година до 25 май 1928 година е председател на тричленната комисия (кмет) на града. Позициите на Занешев усилват влиянието на македонските българи в Месемврия, а и в Анхиалско.<ref name="Община Несебър">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://nessebarinfo.com/mayors-of-nessebar.html | заглавие = Кметове на Несебър след 1878 г. | достъп_дата = 7 декември 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Община Несебър | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
 
В края на 1951 година югославското правителство внася меморандум в [[Организация на обединените нации|Организацията на обединените нации]], в който населението в [[Македонизация в Пиринска Македония|Пиринска Македония]] е обявено за „югославско малцинство“, преследвано и тероризирано от властите в София. Видни стари македонски революционери – [[Георги Попхристов]], [[Андон Кьосето]], Димитър Занешев, [[Лазар Томов]], [[Александра Хаджидимова]], съпругата на [[Васил Чекаларов]] [[Олга Чекаларова]] – се обявяват в специална декларация против югославските претенции.<ref>{{cite book |title= Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност |last= Германов|first= Стоян|authorlink= |coauthors= |year=2012 |publisher= |location= София|isbn= |pages= 134|url= |accessdate= |quote= }}</ref>