Димитър Занешев (революционер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Св.св. -> Св. св. |
Vodnokon4e (беседа | приноси) форматиране: 2x URL, 13 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 15:
Димитър Занешев се противопоставя на въоръжената акция на [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]] в селата [[Тушим]] и [[Сборско]] от септември 1902 година, заради което е предаден заедно с [[Радомир Атанасов]] и други воденски граждани от Пожарлиев на турския каймакамин с разобличително писмо<ref>Бурилкова, Ива, Билярски, Цочо, Архивите говорят, Том 25. Из архива на Гоце Делчев. Задграничното представителство на ВМОРО в София до края на 1902 г., София, 2003 г., стр.30</ref>. През април 1903 година е арестуван за кратко във връзка със [[Солунски атентати|Солунските атентати]]<ref>Македоно-одрински куриер, бр. 15, 30 април 1903 г., стр.2</ref>.
Димитър Занешев е ръководител на [[ВМОРО]] във Воденско и като такъв е делегат на [[Солунски конгрес на ВМОРО (1903)|Солунския конгрес]] от 1903 година.<ref>[http://web.archive.org/20080214121522/www.geocities.com/vmro_makedon/iii-kong.html Солунски конгрес, 1903 година] - македонска езикова норма</ref> Възпитаник е и на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]], макар да не успява да я завърши.<ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf Конева, Румяна. „Солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити“, Военноисторически сборник, брой 8, 2008 г.]</ref> Преди [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Димитър Занешев е секретар в четата на [[Кара Ташо]]<ref>
В периода декември 1906 – януари 1907 година участва в [[Съвещателно събрание на ВМОРО|Съвещателното събрание на ВМОРО]] в [[София]] и подписва документа изложение на организацията<ref>[http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=
[[Файл:Zaneshev plaque.jpg|мини|250px|Паметна плоча в Несебър.]]
Ред 24:
След което е арестуван от гръцките власти, а в края на 1913 година е освободен с помощта на „женската полиция“ на ВМОРО. <ref>Генов, Георги (2006). Беломорска Македония 1908 – 1916. Toronto: Veritas et pneuma publishers Ltd., стр.258</ref> През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] работи във военното комендантство в град [[Фере]].<ref>[[Борис Николов|Николов, Борис]], „ВМОРО - войводи и ръководители“, София, 2001 г., стр.58</ref> През 1924 година участва като делегат на [[Солунски конгрес на ВМРО (1924)|Солунския окръжен конгрес]] на ВМРО.<ref>Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 27, 87 – 91.</ref>
Напуска окупираната от [[Гърция]] [[Егейска Македония]] и първоначално се установява в [[София]]. Живее в [[Несебър]] и е председател на [[Македонски клуб за благотворителност за бежанците|МКББ]] „Тодор Александров“ до смъртта си. Избиран е многократно за общински съветник, а от 14 април 1928 година до 25 май 1928 година е председател на тричленната комисия (кмет) на града. Позициите на Занешев усилват влиянието на македонските българи в Месемврия, а и в Анхиалско.<ref name="Община Несебър">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://nessebarinfo.com/mayors-of-nessebar.html | заглавие = Кметове на Несебър след 1878 г. | достъп_дата = 7 декември 2019 г | фамилно_име =
В края на 1951 година югославското правителство внася меморандум в [[Организация на обединените нации|Организацията на обединените нации]], в който населението в [[Македонизация в Пиринска Македония|Пиринска Македония]] е обявено за „югославско малцинство“, преследвано и тероризирано от властите в София. Видни стари македонски революционери – [[Георги Попхристов]], [[Андон Кьосето]], Димитър Занешев, [[Лазар Томов]], [[Александра Хаджидимова]], съпругата на [[Васил Чекаларов]] [[Олга Чекаларова]] – се обявяват в специална декларация против югославските претенции.<ref>{{cite book |title= Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност |last= Германов|first= Стоян|authorlink= |coauthors= |year=2012 |publisher= |location= София|isbn= |pages= 134|url= |accessdate= |quote= }}</ref>
|