Директен ефект: Разлика между версии

'''Директен ефект''' е принципът на [[право на ЕС|правото на Европейския съюз]], според който разпоредбите на правото на Съюза могат, в подходяща рамка, да предоставят права на частни лица, които съдилищата на държавите-членки на ЕС са длъжни да признаят и приложат. Не изцяло изложен в договорите за ЕС, принципът на директно действие е създаден за първи път във връзка с разпоредбите на тези договори от страна на [[Съд на ЕС|Съда на ЕС]] въвв делото „[[Ван Генд ен Лос (дело)|Van Gend en Loos v. Nederlandse Administratie der Belastingen]]“.<ref name="gend">(Case 26/62); [1963] ECR 1; [1970] CMLR 1</ref> Впоследствие директният ефект бива разхлабен в искането си до членовете на договора и СЕО разширява принципа, уповавайки се на факта, че той е способен да прилага на практика всички възможни форми на законодателството на ЕС, най-важната от които са [[Регламент (Европейски съюз)|регламентите]] и при определени обстоятелства [[Директива (Европейски съюз)|директивите]].