Копривщица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м overlinking |
||
Ред 162:
* Копривщица (''по турски'' '''Авраталан''', ''Женско поле'') е най-главното [[войнугани|войнишко село]] в Средна гора и се намира на разстояние 10 часа път от Пловдив. Легендата за рилската болярка, която измолила от султана ферман за селището, намира отражение в османското му име. Сред големите привилегии, които селището получава, е забраната турчин да не минава през това място на кон, а копривщенци да носят цветни дрехи, високи калпаци, да яздят добри коне и да ползват добро оръжие. Тези придобивки несъмнено потвърждават войнишкия статут на селото, като копривщенските войници в редовете на турската армия достигат Офен и Виена. Те живеели относително свободно, без да плащат големи данъци като останалото население на българските земи и скоро броят на жителите на селището достигнал 10 000 души. Балабан юнак, проявил се с храброст във войните с австрийците жител на Копривщица измолил за родния си град нов ферман, според който Копривщица е подчинена непосредствено на султана и че тя, с изключение на вноската в полза на цариградската Фетхи джамия, е свободна от всякакви данъци; че местните началници имат право да носят особени шапки и че там ще живее само един турски чиновник, подчинен на тамошните началници.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/ki/ki_27.htm Константин Иречек, История на българите, стр.483]</ref>
* Поради привилегиите, с които се ползвали копривщенци, те запазили своето благосъстояние и след падането на България под [[османска власт]]. Богатствата на града привличали [[Кърджалийство|кърджалиите]], които три пъти – през 1793, 1804 и 1809 година – го ограбвали опожарявали и прогонвали жителите му, като от първото поселище е останала единствено „Павликянската къща“. При нападението от 1793 година копривщенски бежанци се разпръскват от [[Пловдив]] до [[Одрин]] и [[Димотика]].<ref name="мутафчиева">{{cite book | last = Мутафчиева | first = Вера | authorlink = Вера Мутафчиева | year = 2008 | title = Кърджалийско време | publisher = Издателска къща „Жанет 45“ | location = Пловдив | isbn = 978-954-491-452-3 | pages = 114}}</ref> Благодарение на родолюбието, находчивостта и трудолюбието си, копривщенци съумяват да възродят града и да съхранят магичния му чар и до днес.
* През 1867 г. около празника Св. Троица [[Васил Левски]] идва в Копривщица и създава първия Революционен комитет. Негови членове са Петко Бояджиев, Иванчо Христов, [[Цоко Будин]] – търговец-джелепин, [[Нешо Попбрайков]] – учител, и други. Комитетът няма точна програма за действие, но бива направляван от апостоли, чрез посещения или писма. Апостолът В. Левски иска сведения за годните да се сражават с оръжие мъже, припасите от храни и скришните места около селото в планината. Тъй Апостолът на свободата готви духовете на копривщенци за едно бъдещо въстание. През 1868 г. Левски идва отново в Копривщица, а преди да бъде заловен от турците, той пак посещава будното балканско селище.<ref>Материала за революц. комитет и Копривщица изготви Генади Савов</ref>.<ref>Първата пушка в [[Априлското въстание]] [[Никола Беловеждов]] – 1901 г., преизд. 1994 г.</ref>На 20 април 1876 г. избухва [[Априлското въстание|Априлското Въстание]]. Бързо са сформирани две чети и са изпратени да обградят конака и заптиетата в него. Тук, на Калъчевия мост, пуква първата пушка. Групата, предвождана от [[Георги Тиханек]], случайно среща по пътя заптието Кара Хюсеин Хайдук на Калъчовия мост и Тиханек го застрелва. Това е първият турчин, убит във въстанието. Въстанието е обявено от [[Тодор Каблешков]], а начело застава друг копривщенец – Гавраил Хлътев, познат на поколенията като [[Георги Бенковски]] – непреклонният и пламенен водач на народния бунт, загинал геройски в Тетевенския Балкан. На 1 май башибозукът започва да се събира около Копривщица, подкрепени са от редовна войска, която разполага с артилерия. Турците наброяват около 5000 души Начело е Хафъз паша. Той вече е унищожил [[Панагюрище]] и изпраща помощника си – миралай Хасан бей, да се „погрижи“ за Копривщица. Въстаниците са предадени от чорбаджиите. Те влизат в преговори с Хасан бей, като предават на турците дори дървените топове и плащат откуп. Въпреки това башибозукът нахлува в Копривщица и тя е подложена на разграбване, а жителите – на клане. На 3 май Хасан бей влиза в опустошеното селище и по негова заповед заловените въстаници са изпратени на съд в
==== Българско възраждане ====
Ред 278:
* '''„[[Шибил (филм)|Шибил]]“''' – [[драматичен филм|драма]] от 1968 година на режисьора [[Захари Жандов]], по сценарий на [[Магда Петканова]], Захари Жандов и [[Генчо Стоев]] – диалози. Оператор е [[Ивайло Тренчев]]. Създаден е по разказа „[[Шибил]]“ на [[Йордан Йовков]]. Музиката във филма е композирана от [[Васил Казанджиев]]. В ролите: [[Петър Слабаков]] – Шибил, [[Доротея Тончева]] – Рада, [[Стойчо Мазгалов]] – Велико кехая, [[Елена Хранова]] – Майката на Велико, [[Стефан Пейчев]] – Мурад бей.
* '''„[[Демонът на империята]]“''' – [[сериен филм]] ([[приключенски филм|приключенски]], историческа [[драматичен филм|драма]]) от 1971 година на режисьора [[Вили Цанков]], по сценарий на [[Стефан Дичев]]. Оператор е [[Борислав Пунчев]]. Музиката във филма е композирана от [[Георги Тутев]]. В ролите: [[Илия Добрев]] – [[Васил Левски]], [[Георги Калоянчев]] – Ибрахим ага, [[Коста Цонев]] – [[Отец Матей Преображенски]], [[Георги Черкелов]] – [[Мидхат паша]].
* '''„[[Записки по българските въстания (филм)|Записки по българските въстания]]“''' – [[драматичен филм|драма]] ([[исторически филм|исторически]]) от 1976 година, по сценарий и режисура на [[Георги Бранев]] и [[Веселин Бранев]]. Оператори са [[Атанас Тасев]] и [[Стоян Злъчкин]]. Създаден е по книгата [[Записки по българските въстания]] на [[Захарий Стоянов]]. Музиката във филма е композирана от [[Красимир Кюркчийски]]. В ролите: [[Радко Дишлиев]] – [[Георги Бенковски]], [[Антоний Генов]] – [[Панайот Волов]], [[Стоян Стоев]] – [[Захари Стоянов]], [[Кирчо Петров|Кирил Петров]] – младият Захари Стоянов, [[Александър Александров (киновед)|Александър Александров]] – [[Никола Обретенов]], [[Илия Караиванов]] – [[Георги Икономов (революционер)|Георги Икономов]], [[Георги Мамалев]] – [[Стефан Стамболов]],
* '''„[[Тя и той]]“''' – [[сериал]] ([[комедиен филм|комедия]], ситком) (една от сериите) от 2002 г. на режисьора Станислав Тодоров-Роги, по сценарий на Гай Льопаж и Силви Леонар. Оператор е Красимир Андонов. Музиката във филма е композирана от Гаетан Есиамбре.
* '''„[[Дякона Левски (филм)|Дякона Левски]]“''' – историческа [[драматичен филм|драма]] от 2015. Режисьор [[Максим Генчев]]. В ролите: [[Веселин Плачков]] – [[Васил Левски|Левски]] и [[Деляна Христова]] – монахинята Ана.
| |||