Турян: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
|||
Ред 11:
== География ==
Село Турян се намира в [[планина|планински]] район. Селото се намира на 10 км. южно от гр.Смолян. Разположено е по южните склонове на планинския рид Кайнадина на надморска височина 1123 м.
== История ==
През 2-1 хил. пр. Хр. в Среднородопието, главно по горното поречие на река Арда, живеело тракийското племе койлалети.
Между 1896 – 1900 година християнското население на селото преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]<ref>Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1</ref>.▼
В миналото, на много места в землището на с. Турян, при обработване на нивите, орачи са намирали глинени съдове, пълни с костна пепел. В местността Паршицко, при строеж на новия параклис „Св.Св. Константин и Елена” през 2007 г., е открит керамичен съд с пепел от кремация, което предполага, че това е тракийски некропол, т.е. в местността е имало тракийско селище.
Според местните жители на същото място е съществувал стар манастир, който е носил същото име, но бил унищожен по време на османското нашествие.
През 1966 г. при изкопни работи в местността Околчаци са намерени грънци, бронзови гривни и монети от времето на византийския император Юстиниян първи от 6 в. сл. Хр.
Историята на с. Турян е неразривно свързана с името и живота на известния родопски дерибей Салих ага. На сегашното турянско землище той създава добре уреден чифлик. Мълчаливи свидетели за чифлика са останките от основи и стени на жилища и стопански сгради от началото на 19 в.
Доста корави българи, които не искали да предадат и загубят християнската си вяра по време на помохамеданчването на част от родопското население през 16-18 в., за да опазят вярата и народността си, те се криели по горите и пещерите години наред. От такива оцелели българи, запазили вярата си, се е основало село Турян.
Според проф. д-р Иван Дуриданов наименованието „Турян” е старо и датира от времето, когато дивия бик, наричан „Тур” се среща по нашите земи и е познат на нашите прадеди.
<br />За първи път в историята имаме писмени сведения за името Турян от френския пътешественик и лекар Пол Люкас. През 1706 г. той минал от Смолян за Драма през турянското землище (селото още не е било създадено), което било наречено тогава Турянска планина, или планината Туриен, както го споменава в своя пътепис Пол Люкас.
Документ за продажба на имот в селото с дата 17 май 1768 г. свидетелства за това, че в средата на 18 век Турян съществува като населено място и с това наименование.
Село Турян е разпръснато в 5 махали, които са отдалечени на около 1 км разстояние. В Джиновска махала се намира най-старата църква в селото „Успение Богородично”, построена през 1859 г. В началото на Кайковска махалата е построен параклис „Св. 12 апостоли”. В Централната Нова махала е построено новото училище (1932г.), църквата „Рождество Богородично” (1937г.) и административни сгради. В тази централна махала е сложено началото и на вилна зона.
▲
== Културни и природни забележителности ==
Селото се намира в карстов район, който обаче не е от особен спелеоложки интерес. На около два километра под него е известната пещера [[Ухловица]]. Има неизследвани [[траки]]йски рудници, калета и гробници. Не разполага с туристически подслон предвид доста ниския брой на жителите.
На 3 км южно от Турян, на брега на река Арда се намира пещерата Пробито бърце. Тук е съществувала стара византийска крепост, от която има запазени останки на крепостни зидове.
Голямата карстова пещера Голубовица се намира в землището на с. Кошница на 2 км югозападно от селото.
В местността Слятата вода на 1 км южно от Турян на висока отвесна скала е издълбана малка плитка ниша, дълбока 10 см и с размери 60/70 см. В нея има стар надпис неразчетен и до днес.
Под връх Кайнадина, северно от Турян в посока Смолян, на много места е запазен стар римски път, застлан с каменни плочи.
В местността Черква на 3 км северно от Турян се намират останки от стар православен храм. На това място през м. юни 1944г. се формира партизанска дружина „Кольо Шишманов”.
Селото е част от екопътека, идваща от Смолян и водеща до горното поречие на река Арда.
== Редовни събития ==
Празникът на с. Турян се провежда на 14 юли.
== Личности ==
Родени в Турян:
* [[Кирил Василев (учен)|Кирил Василев]] (1918 – 2014), български партизанин и професор, академик от 1989 г.
* [[Иван Георгиев Пейков]] (1921 – 2004) – Доктор по история, написал монографията на село Турян в съавторство със свещеник Димитър Василев.
<!-- == Литература == -->
| |||