Уикипедия

Маргарет Бърбидж: Разлика между версии

По-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Създадена чрез превод на страницата „Margaret Burbidge“
Етикети: добавен етикет nowiki в статията Превод на съдържание ContentTranslation2
(Няма разлика)

Версия от 09:28, 7 април 2020

Шаблон:Infobox scientist Елънор Маргарет Бърбидж, (по баща Пийчи ; 12 август 1919 г. - 5 април 2020 г.) е британско-американска наблюдателна астрономка и астрофизичка. Тя има основен принос в теорията за звездния нуклеосинтез, със статията, останала в астрофизичната литература под името B <sup id="mwEA">2</sup> FH, на която тя е първи автор. През 60-те и 70-те години на 20. век, научната ѝ работа е съсредоточена върху ротационните криви на галактиките и изучаването на квазарите, в който период тя открива най-отдалечения космически обект, познат тогава. През 80-те и 90-те години тя участва в разработването и използването на спектрографа FOS на космическия телескоп Хъбъл. Бърбидж се посвещава и на борба срещу дискриминацията срещу жените в астрономията.

Бърбидж е заемала няколко ръководни и административни длъжности, включително директор на Кралската обсерватория Гринуич (1973-75), президент на Американското астрономическо общество (1976-78) и председател на Американската асоциация за напредък на науката (1983). Бърбидж е работила в Обсерваторията на Лондонския университет, Обсерваторията Йеркес на Чикагския университет, Кавендишската лаборатория на Университета в Кеймбридж, Калифорнийския технологичен институт и Калифорнийския университет в Сан Диего (UCSD). От 1979 до 1988 г. тя е първият директор на Центъра за астрономия и космически науки към UCSD, където работи от 1962 г. до пенсионирането си.

Бърбидж учи в Лондонския университетски колеж (UCL), където получава бакалавърска степен през 1939 г. и защитава докторат през 1943 г. [1] По време на Втората световна война тя действа като пазач в Обсерваторията на Лондонския университет (ULO); Нареденото от властите затъмнение на всички изкуствени светлини в града по време на германските бомбардировки спомага астрономическите ѝ наблюдения. [2] През август 1944 г., наблюденията ѝ са прекъсвани няколко пъти от експлозии на бомби V-1 в близост до обсерваторията. Кандидатства за пост-док в обсерваториите на Карнеги през 1945 г., но тъй като работата ѝ изисква наблюдения в обсерваторията Маунт Уилсън, в която по това време могат да работят само мъже, е отхвърлена. [3] [4] Скоро след войната тя започва да преподава астрономия в Обсевраторията на Лондонския университет и неговите подразделения, включително Артър К. Кларк, който тогава е студент в Кингс Колидж Лондон .

През 1951 г. Бърбидж е назначена в обсерватория Йеркс на Чикагския университет, Уисконсин, което е първото ѝ назначение в Съединените щати. Работата ѝ в този период е постевена главно на изобилието на химически елементи в звездите. През 1953 г. тя се завръща във Великобритания, където тя и съпругът й Джефри са поканени да работят с Уилям Алфред Фоулър и Фред Хойл от Кеймбриджкия университет . [1] Четиримата учени използват данните, добити от Маргарет и Джефри, Хойл прави хипотезата, че всички химически елементи могат да бъдат произведени в звездните ядра чрез серия от термоядрени реакции, а Фаулър прави лабораторни експерименти. Тази теория става известна като звезден нуклеосинтез . Те публикуват модела за звездния нуклеосинтез в серия от статии, чиято кулминация е през 1957 г., в техния magnum opus, останал в астрофизичната литература като „статията B <sup id="mwTQ">2</sup> FH“, инициали Бърбидж, Бърбидж, Фаулър и Хойл. Маргарет Бърбидж е първа авторка на статията, която тя пише докато е бременна. [5] [6] През 1983 г., Фаулър е удостоен с Нобелова награда за физика (споделена с Субраманян Чандрасекар ) за работата си по нуклеосинтеза и публично изразява учудването си, че Бърбидж не е включена.

Когато Фаулър се завръща в САЩ, двамата Бърбидж идват с него в Калифорния, и по негово предложение Маргарет (наблюдателната астрономка) кандидатства отново за стипендията в обсерваторията Маунт Уилсън, а Джеф (теоретикът) кандидатства за стипендията Келог в Калтек . [5] Кандидатурата на Маргарет отново е отказана на основание пол, така че двойката си разменя молбите. Джеф е назначен на работа в Маунт Уилсън, а Маргарет в Калтек през 1955г. При всички свои наблюдения на Маунт Уилсън, Маргарет придружава съпруга си, привидно като негов помощник. В действителност, Джеф върши теоретичната си работа в тъмната фотографска стая, докато Маргарет прави астрономически наблюдения на телескопа. [1] В крайна сметка, ръководството на обсерваторията разбрира и се съгласява Маргарет да прави наблюдения, но само ако тя и съпругът ѝ нощуват в отделна къща със самостоятелно хранене на територията на обсерваторията, а не в общежитието, което е било предназначено само за мъже. [2]

През 1962, Маргарет е назначена на работа в Калифорнийския университет в Сан Диего (UCSD). През 60-те и 70-те години тя работи върху масите, съставите и ротационните криви на галактиките и прави едни от първите спектроскопични изследвания на квазари . [6] Откритията ѝ в тази област включват QSO B1442 + 101, с червено отместване 3,5, което го прави най -отдалеченият известен обект по онова време, рекорд, който тя държи от 1974 г. до 1982 г. [1] [7]

През 1972 г. Бърбидж става директор на Кралската обсерватория Гринуич. [6] [8] В продължение на 300 години този пост винаги се е заемал от Кралския астроном, но когато Бърбидж е назначен за директор на Гринуичката обсерватория, длъжностите са разделени, като радиоастрономът Мартин Райл назначен за кралски астроном. Бърбидж отдава това на сексизма [4], както и на политика намаляване на влиянието директора на Гринуичката обсерватория. [9] Бърбидж напуска Гринуичката обсерватория през 1974 г., петнадесет месеца след назначеието си, поради спора за преместването на телескопа Исак Нютон от замъка Херстмонсо в обсерваторията на Канарските острови .

Бърбидж се бори срещу дискриминацията на жените в астрономията. Несъгласнаположителната дискриминация, през 1972 г. тя не приема наградата Ани Джъмп Кенън на Американското астрономическо дружество (AAS), тъй като се присъжда само на жени: „Крайно време е дискриминацията, както в полза на, както и срещу жените в професионалния живот, да бъде премахната“, [1] Писмото ѝ, с което тя отказва наградата, кара AAS да образува първата си комисия за положението на жените в астрономията. През 1976 г. тя става първата жена президент на ААС [10] по време на която тя убеждава членовете да забранят срещите на ААС в щати, които не са ратифицирали поправката за равни права на Конституцията на САЩ . През 1984 г. AAS ѝ присъжда най-високата си награда, катедрата Хенри Норис Ръсел . [11]

От 1979 до 1988 г. тя е първата директорка на Центъра за астрофизика и космически науки на UCSD. [6] През 1981 г. е избрана за председател на Американската асоциация за напредък на науката (AAAS), и изпълнява едногодишния си мандат през 1983 г. [10]

В UCSD тя участва в разработването на спектрограф за слаби обекти за космическия телескоп Хъбъл, който е изстрелян през 1990 г. [1] С този инструмент тя и нейният екип откриват, че галактиката M82 съдържа свръхмасивна черна дупка в ядрото си. [4] След пенсионирането си е избрана за почетен професор в UCSD и продължава активна научна работа до началото на 21 век. Бърбидж е автор на над 370 научни труда. [12]

Личен живот

Елинор Маргарет Пийчи е родена в Девънпорт, Манчестър, Великобритания, точно девет месеца след примирието от 11 ноември 1918 г., което слага край на Първата световна война . [2] Тя е дъщеря на Марджъри Стот Пийчи и Стенли Джон Пийчи. [13] Тя за първи път проявява интерес към астрономията на 3-4 годишна възраст, след като вижда звездното небе на фериботно пътуване през Ламанша . [1] На 12-годишна възраст тя чете от учебници по астрономия на Джеймс Джинс, далечен роднина на майка ѝ.

На 2 април 1948 г. Маргарет Пийчи се омъжва за Джефри Бърбидж . Двойката се срещна шест месеца по-рано в Лондонския университетски колеж. [1] Джефри първо е теоретичен физик, но Маргарет го убеждава да премине към теоретична астрофизика. Двамата си сътрудничат в голяма част от последващите си научни трудове. Двойката има дъщеря Сара, която се ражда в края на 1956 г. През 1977 г. Маргарет става гражданка на Съединените щати. Джефри Бърбидж умира през 2010 г. [14] Маргарет Бърбидж умира на 5 април 2020 г. в Сан Франциско на 100-годишна възраст, след като претърпява падане. [2]

Почести

Награди

  • Награда на Хелън Б. Уорнър за астрономия, споделена със съпруга ѝ (1959 г.) [6]
  • Член на Кралското общество, 1964 г. [5]
  • Сътрудник на Американската академия на изкуствата и науките (1969 г.) [15]
  • Президент, Американско астрономическо дружество (1976-1978)
  • Катедра „Карл Г. Янски”, Национална обсерватория за радиоастрономия (1977 г.)
  • Член на Националната академия на науките (1978 г.) [16]
  • Медал „Катрин Улф Брус” от Астрономическото общество на Тихия океан (1982)
  • Национален медал за наука (1983 г.) [17]
  • Президент, Американска асоциация за напредък на науката (1983)
  • Катедра „Хенри Норис Ръсел” (1984)
  • Медал на Асоциацията на международната международна декларация за Ница (ADION) (1987)
  • Световната награда за наука „Алберт Айнщайн” (1988) [18]
  • Знак с Залата на славата на Калифорния в женския музей (2003) [12]
  • Златен медал на Кралското астрономическо общество, с Джефри Бърбидж (2005)

Наименувани на нея

Източници

  1. ↑ а б в г д е ж з Skuse, Ben. Celebrating Astronomer Margaret Burbidge, 1919–2020 // Sky & Telescope. 6 April 2020. Посетен на 6 April 2020.
  2. ↑ а б в г Fox, Margalit. E. Margaret Burbidge, Astronomer Who Blazed Trails on Earth, Dies at 100 // The New York Times. 6 April 2020. Посетен на 6 April 2020.
  3. ↑ Rubin, Vera C. Bright Galaxies, Dark Matters. Woodbury, N.Y., American Institute of Physics, 1997. ISBN 1-56396-231-4.
  4. ↑ а б в UCSD Times: Vol. 15, No. 4, Feb. 1–28, 2001 // Посетен на 2017-07-06.
  5. ↑ а б в Rubin, Vera C. E. Margaret Burbidge, President-Elect // Science 211 (4485). 1981. DOI:10.1126/science.7008193. с. 915–916.
  6. ↑ а б в г д е The Bruce Medalists: Margaret Burbidge // www.phys-astro.sonoma.edu. Посетен на 2017-07-06.
  7. ↑ Baldwin, J. A. и др. An analysis of the spectrum of the large-redshift quasi-stellar object OQ 172 // The Astrophysical Journal 193. 1974. DOI:10.1086/153188. с. 513.
  8. ↑ Ridpath, Ian. "The astronomer who came back". New Scientist 55 (1972) pp. 572–4.
  9. ↑ Oral Histories: E. Margaret Burbidge // American Institute of Physics. Посетен на 6 April 2020. I was not made Astronomer Royal. This gave one less leverage in any political battle (на английски)
  10. ↑ а б Yount, Lisa. Twentieth-century women scientists. New York, Facts on File, 1996. ISBN 0816031738. с. 46.
  11. ↑ Henry Norris Russell Lectureship // American Astronomical Society. Посетен на 13 August 2013.
  12. ↑ а б Margaret Burbidge: 2003 Trailblazer // Women’s Museum of California. Посетен на 13 August 2013.
  13. ↑ https://www.encyclopedia.com/women/encyclopedias-almanacs-transcripts-and-maps/burbidge-margaret-1919
  14. ↑ Faulkner, John. Geoffrey Burbidge obituary // The Guardian. 18 February 2010.
  15. ↑ Book of Members, 1780–2010: Chapter B // American Academy of Arts and Sciences. Посетен на July 25, 2014.
  16. ↑ E. Margaret Burbidge // National Academy of Sciences. Посетен на July 26, 2014.
  17. ↑ The President's National Medal of Science: Recipient Details - E. MARGARET BURBIDGE // National Science Foundation. Посетен на 13 August 2013.
  18. ↑ Albert Einstein World Award of Science 1988 // Посетен на August 13, 2013.
  19. ↑ Margaret Burbidge Award

Литература

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Маргарет_Бърбидж&oldid=10054544“.