Маргарет Бърбидж: Разлика между версии

'''Елънор Маргарет Бърбидж''', (по баща ''Пийчи'', 12 август 1919 г. – 5 април 2020 г.) е британско-американска наблюдателна [[Астрономия|астрономка]] и [[Астрофизика|астрофизичка]]. Тя има основен принос в теорията за звездния нуклеосинтез, със статията, останала в астрофизичната литература под името B²FH, на която тя е първи автор. През 60-те и 70-те години на 20. век, научната ѝ работа е съсредоточена върху [[Галактични ротационни криви|ротационните криви]] на галактиките и изучаването на [[Квазар|квазарите]], в който период тя открива най-отдалечения космически обект, познат тогава. През 80-те и 90-те години тя участва в разработването и използването на [[Спектрограф|спектрографа]] FOS на [[Хъбъл (космически телескоп)|космическия телескоп Хъбъл]]. Бърбидж се посвещава и на борба срещу [[Полова дискриминация|дискриминацията срещу жените]] в астрономията.

 

 

Бърбидж учи в [[Лондонски университетски колеж|Лондонския университетски колеж]] (UCL), където получава [[Бакалавър|бакалавърска степен]] през 1939 г. и защитава [[докторат]] през 1943 г. <ref name="snt">{{Cite news|url=https://skyandtelescope.org/astronomy-news/happy-birthday-margaret-burbidge/|title=Celebrating Astronomer Margaret Burbidge, 1919 – 2020|last=Skuse|first=Ben|date=6 April 2020|work=[[Sky & Telescope]]|access-date=6 April 2020}}</ref> По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] тя работи като пазач в Обсерваторията на Лондонския университет (ULO); Нареденото от властите затъмнение на всички изкуствени светлини в града по време на германските бомбардировки спомага астрономическите ѝ наблюдения. <ref name="nyt">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2020/04/06/science/space/e-margaret-burbidge-dead.html|title=E. Margaret Burbidge, Astronomer Who Blazed Trails on Earth, Dies at 100|last=Fox|first=Margalit|date=6 April 2020|work=The New York Times|access-date=6 April 2020}}</ref> През август 1944 г., наблюденията ѝ са прекъсвани няколко пъти от експлозии на бомби [[Fieseler Fi 103|V-1]] в близост до обсерваторията. Кандидатства за пост-док в обсерваториите на Карнеги през 1945 г., но тъй като работата ѝ изисква наблюдения в [[ Обсерватория Маунт Уилсън |обсерваторията Маунт Уилсън]], в която по това време могат да работят само мъже, е отхвърлена. <ref>{{Cite book|last=Rubin|first=Vera C.|title=Bright Galaxies, Dark Matters|date=1997|publisher=[[American Institute of Physics]]|location=Woodbury, N.Y.|isbn=1-56396-231-4}}</ref> <ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ucsdnews.ucsd.edu/publications/times/TimesV15n4.htm|заглавие=UCSD Times: Vol. 15, No. 4, Feb. 1 – 28, 2001|достъп_дата=2017-07-06}}</ref> Скоро след войната тя започва да преподава астрономия в Обсевраторията на Лондонския университет и неговите подразделения, включително [[Артър Кларк|Артър К. Кларк,]] който тогава е студент в [[Кингс Колидж (Лондон)|Кингс Колидж Лондон]] .