Маргарет Бърбидж: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м малки, форматиране на препратки |
м стил на езика |
||
Ред 30:
Бърбидж е заемала няколко ръководни и административни длъжности, включително директор на [[Гринуичка обсерватория|Кралската обсерватория Гринуич]] (1973 – 75 гг.), президент на [[Американско астрономическо общество|Американското астрономическо общество]] (1976 – 78 гг.) и [[Американска асоциация за напредък на науката|председател на Американската асоциация за напредък на науката]] (1983 г.). Бърбидж е работила в [[Обсерватория на Лондонския университет|Обсерваторията на Лондонския университет]], Обсерваторията [[Йеркската обсерватория|Йеркс]] на [[Чикагски университет|Чикагския университет]], [[Кавендиш лаборатория|Кавендишската лаборатория]] на [[Кеймбриджки университет|Университета в Кеймбридж]], [[Калифорнийски технологичен институт|Калифорнийския технологичен институт]] и [[Калифорнийски университет, Сан Диего|Калифорнийския университет в Сан Диего]] (UCSD). От 1979 до 1988 г. тя е първият директор на Центъра за астрономия и космически науки към UCSD, където работи от 1962 г. до пенсионирането си.
Бърбидж учи в [[Лондонски университетски колеж|Лондонския университетски колеж]] (UCL), където получава [[Бакалавър|бакалавърска степен]] през 1939 г. и защитава [[докторат]] през 1943 г. <ref name="snt">{{Cite news|url=https://skyandtelescope.org/astronomy-news/happy-birthday-margaret-burbidge/|title=Celebrating Astronomer Margaret Burbidge, 1919 – 2020|last=Skuse|first=Ben|date=6 April 2020|work=[[Sky & Telescope]]|access-date=6 April 2020}}</ref> По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] тя работи като пазач в Обсерваторията на Лондонския университет (ULO); Нареденото от властите затъмнение на всички изкуствени светлини в града по време на германските бомбардировки спомага астрономическите ѝ наблюдения. <ref name="nyt">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2020/04/06/science/space/e-margaret-burbidge-dead.html|title=E. Margaret Burbidge, Astronomer Who Blazed Trails on Earth, Dies at 100|last=Fox|first=Margalit|date=6 April 2020|work=The New York Times|access-date=6 April 2020}}</ref> През август 1944 г., наблюденията ѝ са прекъсвани няколко пъти от експлозии на бомби [[Fieseler Fi 103|V-1]] в близост до обсерваторията. Кандидатства за пост-док в обсерваториите на Карнеги през 1945 г., но тъй като работата ѝ изисква наблюдения в [[ Обсерватория Маунт Уилсън |обсерваторията Маунт Уилсън]], в която по това време могат да работят само мъже, кандидатурата ѝ е отхвърлена. <ref>{{Cite book|last=Rubin|first=Vera C.|title=Bright Galaxies, Dark Matters|date=1997|publisher=[[American Institute of Physics]]|location=Woodbury, N.Y.|isbn=1-56396-231-4}}</ref> <ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ucsdnews.ucsd.edu/publications/times/TimesV15n4.htm|заглавие=UCSD Times: Vol. 15, No. 4, Feb. 1 – 28, 2001|достъп_дата=2017-07-06}}</ref> Скоро след войната тя започва да преподава астрономия в Обсевраторията на Лондонския университет и неговите подразделения, включително на [[Артър Кларк|Артър К. Кларк,]] който тогава е студент в [[Кингс Колидж (Лондон)|Кингс Колидж Лондон]] .
През 1951 г. Бърбидж е назначена в обсерватория Йеркс на [[Чикагски университет|Чикагския университет]], Уисконсин, което е първото ѝ назначение в Съединените щати. Работата ѝ в този период е постевена главно на изобилието на [[Химичен елемент|химически елементи]] в звездите. През 1953 г. тя се завръща във Великобритания, където тя и съпругът ѝ [[ Джефри Бърбидж |Джефри]] са поканени да работят с [[Уилям Алфред Фаулър|Уилям Алфред Фоулър]] и [[Фред Хойл]] от [[Кеймбриджки университет|Кеймбриджкия университет]] . <ref name="snt">{{Cite news|url=https://skyandtelescope.org/astronomy-news/happy-birthday-margaret-burbidge/|title=Celebrating Astronomer Margaret Burbidge, 1919 – 2020|last=Skuse|first=Ben|date=6 April 2020|work=[[Sky & Telescope]]|access-date=6 April 2020}}</ref> Четиримата учени използват данните, добити от Маргарет и Джефри, Хойл прави хипотезата, че всички химически елементи могат да бъдат произведени в звездните ядра чрез серия от термоядрени реакции, а Фаулър прави лабораторни експерименти. Тази теория става известна като [[ Звездна нуклеосинтеза |звезден нуклеосинтез]] . Те публикуват модела за звездния нуклеосинтез в серия от статии, чиято кулминация е през 1957 г., в техния [[magnum opus]], останал в астрофизичната литература като „статията B <nowiki><sup id="mwTQ">2</sup></nowiki> FH“, инициали Бърбидж, Бърбидж, Фаулър и Хойл. Маргарет Бърбидж е първа авторка на статията, която тя пише докато е бременна. <ref name="rubin_science">{{Cite journal|last=Rubin|first=Vera C.|author-link=Vera Rubin|year=1981|title=E. Margaret Burbidge, President-Elect|journal=[[Science (journal)|Science]]|volume=211|issue=4485|pages=915 – 916|bibcode=1981Sci...211..915R|doi=10.1126/science.7008193|pmid=7008193}}</ref> <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.phys-astro.sonoma.edu/BruceMedalists/BurbidgeM/BurbidgeM.html|заглавие=The Bruce Medalists: Margaret Burbidge|труд=www.phys-astro.sonoma.edu|достъп_дата=2017-07-06}}</ref> През 1983 г., Фаулър е удостоен с [[Нобелова награда за физика]] (споделена с [[Субраманиан Чандрасекар|Субраманян Чандрасекар]] ) за работата си по нуклеосинтеза и публично изразява учудването си, че Бърбидж не е включена.
| |||