Кресненско-Разложко въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 37:
В началото на 1879 г. настъпва нов момент в политическата активност. Една от причините за това била подготовката на въстаническите действия през пролетта на 1879 г., осъществявана от групата на [[Натанаил Охридски]]. Ha своя помощник [[Мирослав Хубмайер]] Натанаил възложил военно-организационни задачи. Още при първата обиколка на Стамболов и Хубмайер в Босилеград на 17 декември е поставено началото на новото устройство и са приети „Привременните правила за нареждането на Македонското въстание“. Тук сега се създало „Привременно военно управление на Македония“. [[Стефан Стамболов]] и [[Никола Обретенов]] настояват да се използва опитът от [[Априлско въстание|Априлското въстание]] и апостоли да подготвят населението за бъдещите въстанически действия. Натанаил Охридски остава привърженик на четническата тактика и така разколът продължава. Поради това Хубмайер бил освободен, а начело на Военното управление от началото на април застанал [[Григор Огненов]].
В разгара на новите въстаническите боеве по инициатива на [[Натанаил Охридски]] и въстаническото ръководство била изпратена една делегация в Учредителното събрание във Велико Търново. Тяхната задача била да изразят горещото желание на всички жители българи от Македония за обединение с България, но без успех. В състава на делегацията влизат [[Димитър Протич]] от Велес, [[Никола Диамандиев]] от Охрид, [[Константин Хаджитрайчев|Косте Хаджитрайчев]] от Кратово, [[Наум Симов]] от Битоля, [[Димитър Хаджиандонов]] от Щип, [[Атанас Радев]] от Кочани, [[Димитър Попгеоргиев]] от Струмишко и [[Стоян Костов]] от Скопие. Делегацията заявява „и да ся стремим за обедининението ни, докле тече в жилите ни българска кръв. За това ся упълномощават горепосочените господа да обърнат вниманието на г-да представители от свободна България върху това нечто и заемат в сериозно внимание това наше неотемлемо желание да употребят всичките си сили да не останем под несносното вече за нас иго.“<ref name="Дойнов 140">{{cite book |title= Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885 |last=Дойнов |first=Дойно |authorlink= Дойно Дойнов |year=1985 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages=140}}</ref> На 13 март 1879 г. Натанаил Охридски отправил писма-апел до Учредителното събрание
Поражението на въстанието и жестокостите на турската войска и башибозук над населението принуждават над 25 000 души от [[Мелник|Мелнишко]], [[Благоевград|Горноджумайско]], Разложко и други краища на Македония да напусне родните си селища и да потърсят убежище в Княжество България.<ref>{{ЕПК|1|473}}</ref> Към 19 декември 1879 година българи от Македония изпращат [[Мемоар на българи от Македония от 19 декември 1879|Мемоар до Великите сили]], с който искат създаване на един вилает от всички македонски епархии, населени с българи.
| |||