Жирондинци: Разлика между версии

'''Жирондѝнците''', също '''жирондисти''' ({{lang|fr|Girondins}}), са политическа групировка (фактическа партия) по времето на [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] г., която представлява интересите предимно на провинциалната републикански настроена търговско-промишлена и земеделска [[буржоазия]]{{hrf|Ташева|1989|26}}. Названието „жирондинци“ идва от департамента [[Жиронд (департамент)|Жиронд]], откъдето произхождат голяма част от най-изявените представители на тази партия. Нейни лидери стават [[Жак-Пиер Брисо|Ж.П. Брисо]], П. В. Вернийо, съпрузите Ролан, [[Жан-Антоан дьо Кондорсе]] и др. Съмишленик на жирондинците е и френската писателка и феминистка [[Олимпия дьо Гуж]], авторка на „[[Декларация за правата на жената и гражданката]]“.

На първия етап от [[революция]]та жирондинците, все още неоформени в самостоятелна група, влизат в [[Якобински клуб|Якобинския клуб]] и заедно с други революционни сили се обявяват срещу [[абсолютизъм|абсолютизма]]. Разграничаването на жирондинците от лявото крило на Якобинския клуб, възглавявано от [[Максимилиан Робеспиер]], започва през есента на [[1791]] г., когато жирондинците започват пропаганда за незабавна война срещу коалицията на феодалните монархии в [[Европа]]. С помощта на една победоносна война те се надяват да станат ръководна сила във Франция, като преобразят държавния ѝ строй в съответствие със своите републикански идеали, а също така мечтаят да влязат в ролята на освободители на Европа от [[деспотизъм|деспотизма]]. Изразявайки интересите на едрата буржоазия, те се се стремят да ускорят [[война]]та, разчитайки на разширяване на границите на Франция, на нови пазари и едновременно с това надявайки се да отвлекат масите от вътрешнокласовите борби, за да ги подчинят на своето влияние. Накратко, те търсят начин да изнесат социалното напрежение извън границите на [[Франция]]. Въпросът за войната е едно от най-големите им различия с [[монтаняри]]те, които принципно не са против войната, но искат първо да укрепят положението на Франция и да укрепят позициите си в нея и едва тогава да се занимават с външнополитически проблеми.

През март [[1792]] г. [[Луи XVI]] поканва жирондинци в първото жирондинско правителство, но още през юли уволнява министрите му. След свалянето на монархията на [[10 август]] [[1792]] г. и падането на правителство на [[фьойани]]те, жирондинците, заемащи ръководна позиция в [[Конвент]]а, отново идват на власт. Усещайки все по-неконтролируемия характер на революцията, жирондинците се опитват да забавят по-нататъшното ѝ развитие, открито противопоставяйки се на незабавното установяване на републиканска форма на управление.

Освен по въпроса за войната жирондинците се разминават с якобинците и по редица други въпроси, а след [[септемврийски кланета|септемврийските кланета]] от 1792 г. този разрив става окончателен. През октомври [[1792]] г. тяхната фракция е изключена от Якобинския клуб. Съвсем скоро жирондистите са обвинени от монтанярите в монархически симпатии. Народното [[въстание от 31 май - 2 юни 1793]] г. сваля от власт жирондинците и установява [[якобинска диктатура]]. Жирондинците се опитват да спрат развихрянето на диктатурата и дори инспирират убийството на [[Жан-Пол Марат]], но метежът им в [[Нормандия]] и южна Франция през юни 1793 г. е потушен много бързо. Редица депутати- жирондисти, сред които Брисо, са арестувани и след съдебен процес са осъдени на смърт и гилотинирани на 31 октомври 1793 г.