Мария-Антоанета: Разлика между версии

Единственият резултат от това поведение на кралската двойка е, че след официалното обявяване на война на Австрия на [[20 април]] 1792 г. и последвалите френски неуспехи на бойното поле, общественото мнение започва да гледа на Мария-Антоанета като на истински враг. От друга страна, кралицата насърчава съпруга си да използва конституционното си право на [[вето]], за да спре приемането на различни популярни закони, които биха могли да ограничат допълнително неговата власт. Това поведение на Мария-Антоанета и съпруга ѝ им спечелва ново прозвище – „господин и госпожа Вето“, и увеличава негативното отношение към тях. На 20 юни [[1792]] г. тълпа разярени граждани нахлува в Тюйлери и принуждава краля да развее трикольора, за да докаже предаността си към Франция. На [[31 юли]] [[1792]] г. популярността на краля и кралицата достига най-ниското си ниво, поради което [[Законодателно събрание (Франция)|Законодателното събрание]] спокойно отменя властта му с думите: „Луи XVI повече не е крал на французите“. Уязвимостта на кралското семейство в този момент проличава най-добре във [[Въстание от 10 август 1792|въстанието на 10 август]], когато хиляди парижани обкръжават двореца [[Тюйлери]], преодоляват швейцарската гвардия и принуждават Луи XVI и Мария-Антоанета да търсят закрила от Законодателното събрание, преминавайки от двореца в сградата на събранието през таен коридор. Въодушевлението обаче вече е обхванало и депутатите, които заповядват кралското семейство да бъде затворено в Тампл.