Мария-Антоанета: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м overlinking |
||
Ред 137:
Няколко седмици след това кралят е принуден да подпише готовата [[Конституция на Франция (1791)|конституция]], която узаконява монархията и разделението на властите във Франция, но свежда ролята на [[монарх]]а до обикновен арбитър в [[парламент]]арния живот. Въпреки това променливите политически течения до края на [[1791]] г. карат Мария-Антоанета да вижда приближаващия се край на представителната демокрация във Франция. Кралицата се надява, че Конституцията сама ще докаже своята неприложимост и че чрез една военна интервенция във Франция брат ѝ [[Леополд II (Свещена Римска империя)|Леополд II]] ще сложи край на революцията. Кралицата и съпругът ѝ работят активно, за да въвлекат Австрия и Франция във война, като насърчават амбициите на френската буржоазия за стопанска хегемония в [[Европа]].
[[Файл:The Tuilleries, 20th June 1792.jpg|250px|мини|Мария-Антоанета и децата ѝ пред разгневената тълпа, нахлула в [[Тюйлери]] на [[20 юни]] [[1792]].]]
Единственият резултат от това поведение на кралската двойка е, че след официалното обявяване на война на Австрия на [[20 април]] 1792 г. и последвалите френски неуспехи на бойното поле, общественото мнение започва да гледа на Мария-Антоанета като на истински враг. От друга страна, кралицата насърчава съпруга си да използва конституционното си право на [[вето]], за да спре приемането на различни популярни закони, които биха могли да ограничат допълнително неговата власт. Това поведение на Мария-Антоанета и съпруга ѝ им спечелва ново прозвище – „господин и госпожа Вето“, и увеличава негативното отношение към тях. На 20 юни
[[Файл:Marie Antoinette Adult11.jpg|мини|ляво|150px|Портрет на ''вдовицата Капет'', 1793.]]
|