Служба „Военно разузнаване“: Разлика между версии

'''Служба „Военна информация“''', съкратено '''СВИ''', е [[специални служби|специална служба]] в [[България]] за водене на [[военно разузнаване]]. Тя е част от структурата на [[Министерството на отбраната]]. Централата са намира в София, Министерството на отбраната, ул. „Дякон Игнатий“ №3№ 3.

Тази военна служба и [[Национална разузнавателна служба|Националната разузнавателна служба]] са единствените български служби за външно разузнаване. Въпреки че останалите специални служби в БългарияНРБ са обединени (в някаква степен и поне за известен период) в рамките на системата на „[[Държавна сигурност]]“ до началото на 1990-те години, през цялото време Разузнавателното управление на Генералния щаб остава извън нейния състав.

Създадена е с приемането на [[Закона за устройството на въоръжените сили на Българското княжество]], утвърден с [[Указ № 185]] от [[15 декември]] [[1891]] г. на княз [[Фердинанд I]], като звено към Канцеларията на [[Министерство на отбраната|Министерството на войната]] за обработване на разузнавателната информация, получавана от [[българските дипломатически представителства в чужбина]]. С Указ № 176 от [[27 декември]] [[1891]] г. е създаден първият български орган за осигуряване на [[военно разузнаване|военна информация]], наречен '''Учебно бюро'''. Тогава се поставя началото на изграждането и на апарата на [[Военен аташе|военните аташета]].

През май 1903 г. към Оперативното отделение на Щаба на армията на мястото на Учебното бюро се създава '''Информационно бюро''', което организира добиване и използване на информация и от закрит характер.

С Указ № 190 от [[31 декември]] [[1907]] г. Информационното бюро се преобразува в '''Разузнавателна секция''' към Оперативното отделение на Щаба на армията, на която се подчинява апаратът на военните аташета. Указът влиза в сила на 1 януари 1908 г. стар стил или 12 януари 1908 г. нов стил. През 1997 г. датата [[12 януари]] е обявена с министерска заповед № ОХ-49 от 11.02.1997 г. за официален празник на българското военно разузнаване.

През 1940 г. Разузнавателната секция става самостоятелен '''Разузнавателен отдел на Щаба на войската (''' (РО-ЩВ'') с 3 отделения: РО-1 – за външно разузнаване, РО-2 – за вътрешно разузнаване, и РО-3 – за [[контраразузнаване]]. Нова реорганизация от 1947 г. го трансформира в '''Разузнавателен отдел на Генералния щаб''' (''РО-ГЩ''), като задачите му се ограничават само до водене на външно разузнаване.

От март 1950 г. името му става '''Разузнавателно управление на Генералния щаб''' на Българската народна армия (''РУ-ГЩ''), познатонаричано инеофициално като Разузнавателно управление на Министерството на народната отбранаРУ-МНО (съкратено ''РУМНО'' или ''РУ-МНО''). През есента на 1950 г. за подготовка на свои кадри към РУ-ГЩ е открито ''Училище за военни преводачи „Баба Тонка“''. За обучение на оперативния състав през 1972 г. към РУ-ГЩ се открива ''Школа за подготовка на кадри'', която по-късно получава статут на Факултет по стратегическо разузнаване на [[Военна академия „Георги Раковски“|Военната академия „Георги Раковски“]].

По времето на социализма РУМНОРУ-ГЩ работи в тясно сътрудничество съсс съветското[[ГРУ]] и сродните органи за военно разузнаване, катона востаналите рамкитестрани членки на [[ВаршавскиОрганизацията на договор|Варшавския договор]], като се специализира в работата впо [[Турция]] и [[Гърция]] с фокус върху ядреното и химическо въоръжение. За тази цел, тоследвайки изграждасветовната практика (прилагана още от [[Княжество България), развива мрежа от легални и нелегални резидентури, и използваползва за прикритие редицаучреждения институции,с катопредставителства [[Министерствои надейност външнитев работи|Министерствоточужбина: на външните работи]]министерства, [[Министерство на транспорта|Министерството на транспорта]]компании, [[Българскамедии телеграфнаи агенция|Българската телеграфна агенция]]др.<ref name="методиев">{{cite | фамилия-част = Методиев | име-част = Момчил | автор-част-препратка = Момчил Методиев | заглавие-част = Държавна сигурност: опората на комунистическата държава | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 231 – 232}}</ref>

Политическите промени, настъпили през 1989 г., се отразяват бавно върху военното разузнаване,. заС разликаотмяната отна трансформациятаръководната роля на [[ДържавнаБКП сигурност]].в В началотоКонституцията на 1992страната г.е топрекратен еполитическият трансформираноконтрол вот ''УправлениеБКП за(чрез разузнаванеВоенния иотдел сигурност'',на обединяващоЦК военнотона разузнаванеБКП и контраразузнаване.Главното Презполитическо септемвриуправление 1992на г.БНА), двете отновозакрити са разделениполитическите иструктури в РУ-ГЩ е(Политотдел възстановено.и Директнотопартийна партийноорганизация), подчинениеличният обачесъстав е миналодеполитизиран (както и изобщо във въоръжените сили на страната). Така военното разузнаване преминаваостава единствено под контролаполитическия контрол на министъра на отбраната, акато напродължава професионално нивода –е подчинено на началника на Генералния щаб на Българската армия<ref name="agenti">{{Цитат уеб| заглавие = Военно разузнаване – История | автор = | труд = agentibg.com | дата = | достъп_дата = 20 юни 2019 | уеб_адрес = http://www.agentibg.com/index.php/bg/2014-02-20-15-37-21/2014-02-20-15-37-52 | цитат = }}</ref>.

ЗваниятаВоенните звания (чинове до 1950 г.) са към датата на заемане на длъжността.<!-- Да се проверят званията -->

! № !! военно звание (до!! 1950 г. чин)имена !! имепериод !!на датиуправление

| 1. || Майормайор || [[Тодор Марков]] || 21 септември 1907 – 7 юни 1910

| 2. || Майормайор || [[Рачо Пенев]] || 7 юни 1910 – 22 септември 1912

| 3. || Майормайор || [[Никола Топалджиков]] || 22 септември 1912 – 18 август 1913

| 4. || Подполковникподполковник || [[Сава Мъдров]] || 18 август 1913 – 1914

| 5. || Майормайор || [[Панайот Минков]] || 1914 – 15 септември 1915

| 6. || Майормайор || [[Стефан Нойков]] || 15 септември 1915 – 31 март 1916

| 7. || Майормайор || [[Владимир Павлов (офицер)|Владимир Павлов]] || 31 март 1916 – 31 октомври 1917

| 8. || Полковникполковник || [[Анастас Ватев]] || 31 октомври 1917 – 8 февруари 1920

| 9. || Подполковникподполковник || [[Иван Тодоров (офицер)|Иван Тодоров]] || 8 февруари 1920 – 1920

| 10. || Подполковникподполковник || [[Петър Траянов]] || 1920

| 11. || Подполковникподполковник || [[Тодор Радев]] || 1922 – 10 ноември 1923

| 12. || Подполковникподполковник || [[Йордан Пеев (генерал)|Йордан Пеев]] || 10 ноември 1923 – 28 август 1924

| 13. || Подполковникподполковник || [[Тодор Радев]] || 28 август 1924 – 1925

| 14. || Подполковникподполковник || [[Никола Недев]] || 1925 – 1928

| 15. || Ротмистърротмистър || [[Антон Балтаков]] || 1928

| 16. || Полковникполковник || [[Кръстьо Маринов]] || 1928 – 1934

| 17. || Майормайор || [[Георги Иванов (майор)|Георги Иванов]] || 1934

| 18. || Полковникполковник || [[Никола Богданов (офицер)|Никола Богданов]] || 1934 – 1935

| 19. || Майормайор || [[Иван Попов (майор)|Иван Попов]] || 1935

| 20. || Подполковникподполковник || [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]] || 1935 – 1936

| 21. || Подполковникподполковник || [[Ничо Георгиев]] || 1936 – 1937

| 22. || Подполковникподполковник || [[Руси Механджиев]] || 1937 – 1938

| 23. || Полковникполковник || [[Ничо Георгиев]] || 1938 – началото на март 1941

| 24. || Подполковникподполковник || [[Никола Костов]] || 1941 – март 1943

| 25. || Полковникполковник || [[Стефан Недев]] || март 1943 – юни 1944

| 26. || Полковникполковник || [[Христо Тумбин]] || юни-9 септември 1944

| 27. || Полковникполковник || [[Асен Лекарски]] || 9 спетември 1944 – 26 декември 1944

| 28. || Генералгенерал-майор || [[Петър Вранчев]] || 26 декември 1944 – април 1948

| 29. || Полковникполковник || [[Кирил Игнатов]] || април 1948 – 1 юни 1948

| 30. || Генералгенерал-майор || [[Здравко Георгиев (генерал-полковник)|Здравко Георгиев]] || 1 юни 1948 – 16 април 1951

| 31. || Полковникполковник || [[Велко Гатев]] || 16 април 1951 – 26 януари 1952

| 32. || Генералгенерал-майор || [[Илия Кръстев]] || 26 януари 1952 – 26 май 1962

| 33. || Генералгенерал-лейтенант || [[Петър Стоянов (генерал)|Петър Стоянов]] || 26 май 1962 – 6 юни 1967

| 34. || Генералгенерал-полковник || [[Васил Зикулов]] || 6 юни 1967 – 1 април 1991

| 35. || Генералгенерал-майор || [[Любен Добрев]] || 1 април 1991 – 1 септември 1991

| 36. || Генералгенерал-лейтенант || [[Чавдар Червенков]] || 1 септември 1991 – 10 март 1993

| 37. || Генералгенерал-майор || [[Любомир Гечев]] || 10 март 1993 – 2 декември 1994

| 38. || Генералгенерал-лейтенант || [[Ангел Кацаров]] || 2 декември 1994 – 8 февруари 2002

| 39. || Генералгенерал-майор || [[Пламен Студенков]] || 8 февруари 2002 – 1 септември 2010

| 40. || о.р. Полковникполковник || [[Веселин Иванов (офицер)|Веселин Иванов]] || 1 декември 2010 – 9 март 2015<ref>[http://dis.mod.bg/?page_id=111 Директор на служба „Военна информация“] – в сайта на СВИ</ref>

| 41. || Полковникполковник || [[Светослав Даскалов]] || 9 март 2015 – 17 май 2015

| 42. || Безбез звание || [[Йордан Бакалов]] || 18 май 2015 – 18 ноември 2015

| 43. || Полковникполковник || [[Светослав Даскалов]] || 19 ноември 2015 – 31 март 2016

| 44. || Бригаденбригаден генерал || [[Светослав Даскалов]] || 1 април 2016 – 22 май 2018

| 45. || Бригаденбригаден генерал || [[Пламен Ангелов]] || 22 май 2018 – 15 август 2019

| 46. || Полковникполковник || [[Велко Атанасов]] || от 16 август 2019 -(вр.и.д.<ref>Съкращението „вр.и.д.“ означава временно„временно изпълняващ длъжносттадлъжността“.</ref>)

* [http://dis.mod.bg/СТРАНИЦА.2983?lang=0 История на службаСлужба „Военна информация“. История] – в сайта на СВИ

* [http://dis.mod.bg/# Служба „Военна информация“] {{dead link}} – официален сайт