|
'''Падането на Константинопол (1453)''' е успешно нападение на [[османци]]те за превземане на [[Византия|византийската]] столица [[Константинопол]].
<br />
== Предистория ==
В края на [[14 век|XIV век]] формиращата се [[Османска империя]] установява контрол над значителни територии както в [[Мала Азия]], така и на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Нейният възход е временно спрян от [[Битка при Анкара|поражението им при Анкара]] и последвалите междуособици, но империята скоро се стабилизира. Към средата на [[XV век]] османският възход е ограничил някогашната [[Византийска империя]] до столицата Константинопол и няколко полунезависими владения в басейна на [[Егейско море]], като императорите разчитат за сигурността си на дипломатически споразумения с османците и помощ от [[Западна Европа]].
*
Още с идването си на власт в началото на [[1451]] година младият османски султан [[Мехмед II]] си поставя за цел да завземе Константинопол, който държи под постоянна заплаха връзките между европейските и азиатските владения на османците. По тази причина той бързо сключва тригодишен мирен договор с [[Унгария]] и потвърждава [[суверенитет]]а си над [[Смедеревско деспотство|Смедеревското деспотство]] и [[бейлик]]а [[Караман]].{{hrf|Имбър|2000|207 – 209}}
Следващата стъпка на Мехмед е установяването на контрол над [[Проливи]]те. За тази цел през лятото на [[1452]] година той изгражда на европейския бряг на [[Босфор]]а новата крепост [[Румели Хисар]], която, заедно със съществуващите османски укрепления на азиатския бряг, може да блокира движението през пролива. Така през есента той успешно е прекратил доставките на храни за Константинопол по море. По време на строежа 50-хилядна османска армия опустошава непосредствените околности на града, но след завършването на крепостта се оттегля. През есента е извършен и поход в [[Пелопонес]], който трябва да неутрализира византийските владения там.{{hrf|Имбър|2000|209 – 211}}
== Обсада на Константинопол ==
Същинската обсада на Константинопол започва на [[5 април]] [[1453]] година, когато султан Мехмед II разполага войските си на две и половина мили от градските стени.{{hrf|Имбър|2000|215}} Срещу [[османска армия]], състояща се от близо 80 000 души, император [[Константин XI Палеолог]] успява да събере около 7500 войници, от които близо половината са чужденци; византийците, враждебно отнасящи се към [[Фераро-Флорентинска уния|църковната уния]], сключена от техните императори, не изпитват желание да воюват.
На [[7 април]] османските войски се доближават на четвърт миля от стените и се разгръщат по цялата им дължина, като самият султан с [[еничари]]те установява лагера си в центъра срещу [[Топкапъ|Романовата порта]]. На левия фланг към [[Златен рог|Златния рог]] са анадолските войски, а на десния към [[Мраморно море]] – румелийските, като сръбския контингент е разположен срещу [[Едирнекапъ|Адрианополската порта]]. Османските войски се окопават и позиционират [[артилерия]]та си, а сръбските [[сапьор]]и започват да подкопават стените на града. На [[12 април]] до града достига и османския [[флот]], който хвърля котва срещу [[Долмабахче]].{{hrf|Имбър|2000|215 – 216}}
Османските сили започват да обстрелват крепостните стени като първоначално не предприемат други маневри. През нощта на [[18 април]] малък османски отряд напада стените и е отблъснат. На [[20 април]] три генуезки и един византийски кораб успяват да пробият блокадата и влизат в константинополското пристанище, нанасяйки значителни щети на османския флот, в резултат на което неговият командващ [[Балтаоглу Сюлейман]] е лишен от постовете и имотите си. Този неуспех предизвиква брожения в османския лагер, където [[Велик везир|великият везир]] [[Чандарла Халил паша]] се противопоставя на обсадата и дори тайно саботира военните действия.{{hrf|Имбър|2000|216 – 218}}
Следващият ход на султана е да отклони част от защитниците на градските стени към слабоукрепеното пристанище на Златния рог. Тъй като достъпът до Златния рог е блокиран от верига, преграждаща входа на залива, на 22 април той прехвърля 72 леки [[Галера|галери]] по суша през хълмовете над [[Галата (Истанбул)|Галата]]. На [[28 април]] и [[3 май]] защитниците се опитват да нападнат османския флот в Златния рог, но подкрепян от артилерията на сушата, той отблъсква успешно атаките им.{{hrf|Имбър|2000|218 – 219}}
На [[7 май|7]] и [[12 май]] османски части от няколко десетки хиляди души правят първите сериозни опити за щурмуване на градските стени на Константинопол, но са отблъснати. През следващите дни артилерийския обстрел продължава, но защитниците разкриват и разрушават няколко тунела, прокопани под крепостните стени. Междувременно османците изграждат масивна обсадна кула, по-висока от стените, и започват строежа на [[понтонен мост]] от Галата към града.{{hrf|Имбър|2000|219 – 221}}
Вътрешната съпротива срещу обсадата и слуховете за пристигащи венециански подкрепления и възможно унгарско нападение карат султана да бърза и той се решава на последен опит за завземане на града, обещавайки на войските разрешение да го разграбят. На [[28 май]] започва подготовката за решителния [[щурм]], като към стените на града са придвижени две хиляди стълби. Нападението започва три часа преди изгрев на [[29 май]], като няколко последователни вълни атакуват градските стени. Около изгрев е осъществен пробив през силно повредените от артилерията стени около Романовата порта. Раняването и оттеглянето на генуезкия военачалник [[Джовани Джустиниани]] окончателно разколебава защитниците.{{hrf|Имбър|2000|221 – 223}}
Настъпилото объркване е използвано умело от султана, който хвърля нови и нови части срещу оставения без защита сектор. Императорът се опитва да запуши пробива и продължава храбро да се бие до сетния си дъх. В същото време в друг сектор, край [[Ксилопорта]], турците успяват също да пробият и се оказват в тила на защитата. Това е краят на града. В превзетия Константинопол започват грабежи и убийства; над 30 000 души са взети в плен. Султанът оставя хората си да плячкосат града за три дни. Тук, в този град смята да пренесе столицата си.
== Последици ==
Самият султан Мехмед II влиза в Константинопол на [[30 май]] 1453 година.{{hrf|Имбър|2000|224}} Малко по-късно на османците се предава и генуезката колония [[Галата (Истанбул)|Галата]], която успява да си издейства известна [[автономия]].{{hrf|Имбър|2000|225}} През юни султанът нарежда [[екзекуция]]та на великия везир Чандарла Халил и силно ограничава властта на рода Чандарла, който в продължение на десетилетия излъчва повечето османски велики везири.{{hrf|Имбър|2000|226}}
Падането на Константинопол в 1453 г. и превръщането на главната [[катедрала]] на [[християнство]]то [[Света София (Константинопол)|Света София]] в [[джамия]] е краят на [[Византия|Византийската империя]], условно приеман и за край на европейското [[Средновековие]]. Същата година пада и последният непокорен от турците град на днешната територия на България – [[Несебър]].
Последните остатъци от някога великата империя – [[Пелопонеско деспотство|Морея]] и [[Трапезундска империя|Трапезундската империя]] – попадат под турска власт съответно през [[1460]] и [[1461]] година.
== Памет ==
[[Константин XI Палеолог]], в чиито [[вена|вени]] е текла немалко сръбска [[кръв]] по майчина линия, е [[Канон (религия)|канонизиран]] за [[светец]]. Според легендата Мехмед II предава тялото на оцелелите християни и им заповядва да го погребат подобаващо. Над неговия гроб е построена малката църква „Въведение Богородично“ <ref>[http://www.atlantaserbs.com/learnmore/monasteries_and_towns/Greek-Ort-Constantinople.htm Church of the Mother of God and the Aghiasma – Vefa (Vefa Meydan), Istanbul, Türkiye]</ref> в квартал Вефа при [[акведукт]]а на Валент в [[Цариград]]. Маслото за кандилото непрестанно горящо над гроба е плащала султанската хазна от 1453 до [[1923]] г. когато [[Турция]] е провъзгласена за [[република]]. Мястото и днес е дълбоко почитано от православните.
== Бележки ==
<references />
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Имбър | first = Колин | year = 2000 | title = Османската империя 1300 – 1481 | publisher = Амисития | location = София | isbn = 954-90556-2-0 | lang = bg }}
[[Категория:Обсади на Константинопол]]
| 