Ехинококоза: Разлика между версии

Известни са пет паразитни вида от род ''[[Echinococcus|Echinococcus;]]'' четири от тях паразитират у човека. В [[България]] са регистрирани случаи с два от видовете – ''[[Echinococcus granulosus]]'' и ''[[Echinococcus multilocularis]]''. Въпреки че вторият паразит е много по-опасен, той се среща по-рядко, затова стопанско и социално значение има ''Echinococcus granulosus''. Той е широко разпространен сред селскостопанските тревопасни животни и домашните кучета. Голямата популация на [[паразит]]а, липсата на осведоменост сред населението за същността на заболяването, както и лошата обществена и лична хигиена са причина ехинококозата да е актуално заболяване за страната през първото и второто десетилетие на XXI век.<ref name="ecdc">[http://ecdc.europa.eu/en/healthtopics/echinococcosis/pages/index.aspx European Center for Disease Prevention and Control], Annual Epidemiological Report </ref> Ехинококозата е пример за неконтролируемо увеличаване на заразени хора в сравнение с 1976 г., когато България се е нареждала на второ място по ограничаване на ехинококозата сред населението. Към 2011 г. България е на първо място по заболеваемост сред страните в [[Европейския съюз|Европейския съюз,]], като надвишаваща няколко пъти регистрираните за случаи в останалите страни.<ref name="ecdc"/>

Паразитният характер на втория по значение паразит, ''[[Echinococcus multilocularis|Echinococcus multilocularis,]],'' е описан през 1858 г. от [[Рудолф Вирхов]].<ref name="Цолов8-9"/> Немският учен открива многокамерен мехур в черен дроб при аутопсия на 38-годишен мъж през 1855 г.<ref name="wwwnc">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://wwwnc.cdc.gov/eid/article/13/5/pdfs/07-0216.pdf | заглавие = Rudolf Virchow and the Recognition of Alveolar Echinococcosis, 1850s | достъп_дата = 17 февруари 2013 | автор = Dennis Tappe and Matthias Frosch | дата = May 2007 | издател = Emerging Infectious Diseases • www.cdc.gov/eid • Vol. 13, No. 5 | език = en }}</ref> През 1863 г. [[Рудолф Лойкарт]] нарича вида с името ''Taenia echinococcus multilocularis''. През 1954 г. е установено, че [[домашна котка|домашната котка]] може да бъде краен гостоприемник. Това става при изследване на разпространението на паразита след [[интродукция (биология)|интродукцията]] му на японския остров [[Ребун]] с лисици от [[Курилски острови|Курилските острови]].<ref name="Bowman227">D.Bowman, C.Hendrix, D. Lindsay, S. Barr, p. 227</ref>

Като примери, потвърждаващи това разпространение, са районът на Тибетското плато, където цисти на ''Echinococcus granulosus'' са открити в 6,6% населението. Изследвания от 1976 г. сочат, че 95,8% от населението, живеещо в селища около езерото [[Туркана (езеро)|Туркана,]], е заразено с ехинококоза,<ref name="Цолов7">Цолов, стр. 7</ref> като районът продължава да бъде неблагоприятен и през следващите десетилетия.<ref name="ejgm"/> Други засегнати от заболяването страни са [[Судан]], [[Етиопия]], [[Сомалия]], [[Уганда]] и [[Нигерия]].<ref name="Цолов32-34"/> В Средиземноморието сред най-засегнатите от ехинококоза региони през XX век са [[Сардиния]] [[Италия|(Италия)]] и [[Корсика]] [[Франция|(Франция)]].<ref name="Цолов32-34" /> През 60-те години на XX век опаразитеността сред говедата и овцете надхвърля 60%. В страните от бивша [[Югославия]] висока степен на опаразитеност се наблюдава в района на [[Далмация]], [[Черна гора]] и [[Северна Македония]].<ref name="Цолов32-34"/> От страните на [[Северна Африка]] най-сериозен е проблемът в [[Мароко]] и [[Алжир]]. След предприемането на ограничителни и профилактични мерки спрямо заболяването в началото на 80-те години на XX век, започва намаляване на опаразитеността сред хора и животни в средиземноморските острови Сардиния, Корсика и [[Кипър (остров)|Кипър]].<ref name="Цолов32-34"/> Сред страните от [[Нов свят|Новия свят]] най-засегнати са [[Аржентина]] и [[Уругвай]], а от [[Австралийския съюз]] – [[Тасмания]].<ref name="Цолов32-34"/> В Аржентина на сто хиляди души се падат по 26,7 заболели.<ref name="who">[[Световна здравна организация]], [https://archive.is/20121212234211/www.who.int/zoonoses/diseases/echinococcosis/en/index.html Cystic Echinococcosis and Multilocular Echinococcosis]</ref>

Следващ по степен на разпространение паразит е ''Echinococcus multilocularis''. Видът се среща само в [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]]. В [[Северна Америка]] паразитът е характерен за субарктичните райони на [[Аляска]] и [[Канада]] и няколко северни щата от останалата част на [[САЩ]] (от [[Монтана]] до [[Охайо]]).<ref name="cfsph"/> В [[Европа]] се среща в централните и източните части на континента, а в [[Азия]] – в средноазиатските страни от бившия СССР, [[Турция]], [[Ирак]], Северна [[Индия]], [[Япония]] и Централен [[Китай]].<ref name="wwwnc"/> В Китай няколко провинции се смятат за ендемични по отношение на заболяването.<ref>Vuitton D.A., Zhou H., Bresson-Hadni S., Wang Q., Piarroux M., Raoul F., Giraudoux P., Epidemiology of alveolar echinococcosis with particular reference of China and Europe, Parasitology 2003, 127, 87 – 107</ref> Например в провинция [[Гансу]] около 8,8% от населението е опаразитено с ларвната форма на ''Echinococcus multilocularis''.<ref name="who"/> За пример в някои райони на Централна Европа приблизително 40%–75% от популацията на лисицата е заразена с чревната форма на паразита. Почти 100% от [[полярна лисица|арктическите лисици,]], обитаващи изолирания остров [[Сейнт Лорънс (остров)|Сейнт Лорънс]] в Аляска, са опаразитени. ''Echinococcus multilocularis'' е пренесен на остров [[Хокайдо]] и съседния по-малък остров [[Ребун]] при внос на лисици от средните [[Курилски острови]] в периода 1924 – 1926 г.<ref name="cabdirect1">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.cabdirect.org/abstracts/20002221043.html | заглавие = Echinococcosis multilocular and alveolar hydatid disease in Hokkaido Japan. | достъп_дата = 26 февруари 2013 | автор = Furth, M.; Kamiya, M.; Sakai, H.; Nonak, N.; Oku, Y.; El-On, J. | дата = 2000 | издател = Israel Journal of Veterinary Medicine, Vol. 55 No. 2 pp. 59 – 62 | език = en }}</ref> Изследванията сред лисиците на Хокайдо показват, че през 1985 г. опаразитяването сред популацията е в рамките на 10%, докато през 1997 г. достига до 36,2%.<ref name="cabdirect1"/> За ендемичността в [[тундра|тундрите]] на Северна Америка е от значение връзката между [[полярна лисица|полярната лисица]] и [[полевка икономка|полевката икономка]] (''Microtus oeconomus'').<ref>Rausch R.L., Life cycle patterns and geographic distribution of Echinococcus species. In: „Echinococcus and hydatid disease“. (eds. Thompson RCA, Lymbery AJ), CAB International Press, Wallingford, 1995, 89 – 134</ref><ref>Romig T., Spread of Echinococcus multilocularis in Europe? In „Cestode Zoonoses: Echinococcus and Cysticercosis“ (eds. Craig P, Pawlowski Z.), IOS Press Amsterdam 2002, 65 – 80</ref> На юг, в другата ендемична зона – граничния район между САЩ и Канада, са от значение крайните гостоприемници – [[лисица]]та и [[койот]]ът, а също и междинните – ''[[Microtus pennsylvanicus]]'' и [[еленова мишка|еленовата мишка]] (''Peromyscus maniculatus'').<ref>Eckert J., et all, Geocraphic distribution and prevalence. In: WHO/OIE Manual on Echinococcosis in Humans and Animals: a Public Health Problem of Global Concern, Eckert J., Gemmell, M.A., Meslin F.-X., Pawlowski Z.S., eds. OIE (World Organisation for Animal Health), Paris, France, 2001, 100 – 142</ref> За разширяването на ендемичните райони основно значение има койотът, който е склонен към по-големи [[миграция|миграции]] от лисицата.<ref>Storandt S.T., Virchow D.r., Dryden M.W., Hungstorom S.E., Kazacos K.R., Distribution and prevalence of ''Echinococcus multilocularis'' – infections of the red fox (''Vulpes vulpes'') in an endemic focus. Epidemiol. Intect., 2001, 127, 577 – 587</ref>

''Echinococcus shiquicus'' е описан през 2005 г. като паразит с разпространение в [[Цинхай-тибетско плато|Цинхай-тибетското плато]]. Не са известни случаи на заразени хора.<ref name="sciencedirect.com">Ning Xiaoa, Jiamin Qiua, Minoru Nakaob, Tiaoying Lia, Wen Yanga, Xingwang Chena, Peter M. Schantzc, Philip S. Craigd and Akira Ito, [http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1383576905001418 Echinococcus shiquicus, a new species from the Qinghai–Tibet plateau region of China: Discovery and epidemiological implications] Parasitology International, Volume 55, Supplement 1, 2006, Pages S233-S236</ref><ref name="ncbi">Xiao N, Qiu J, Nakao M, Li T, Yang W, Chen X, Schantz PM, Craig PS, Ito A., Department of Parasitology, Asahikawa Medical College, Japan. [http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15862582?dopt=Abstract Echinococcus shiquicus n. sp., a taeniid cestode from Tibetan fox and plateau pika in China.]. Int J Parasitol. 2005 May;35(6):693 – 701. Epub 2005 Mar 2.</ref>