Ехинококоза: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м Общи промени; козметични промени |
||
Ред 11:
'''Ехинококоза''' ({{lang|la|Echinococcosis}}, наричана още '''кучешка тения''', на [[гръцки]] ''ἐχῖνος'' – бодил, ''κόκκος'' – ядка) е типична [[зооантропоноза|зооантропонозна]] [[хелминт]]оза. Зрелият индивид паразитира в червата на някои видове [[Хищници|месоядни]] [[бозайници]]. Ларвата се развива във вътрешните органи на бозайниците, включително и в човека. Не е възможно заразяване на човек от човек. Заболяването има хроничен характер, води до значителни загуби в животновъдството и частична загуба на трудоспособност сред населението. [[Жизнен цикъл при паразитите|Жизненият цикъл]] на паразита преминава през краен гостоприемник (каквито са представителите на семейство [[Кучета]] и по-рядко други хищни бозайници) и междинен гостоприемник (тревопасни бозайници, [[гризачи]] и [[човек|хора)]]. Заболяването протича с различни симптоми според това, в кои вътрешни органи на междинните гостоприемници се развива ларвата.
Известни са пет паразитни вида от род ''[[Echinococcus|Echinococcus;]]'' четири от тях паразитират у човека. В [[България]] са регистрирани случаи с два от видовете – ''[[Echinococcus granulosus]]'' и ''[[Echinococcus multilocularis]]''. Въпреки че вторият паразит е много по-опасен, той се среща по-рядко, затова стопанско и социално значение има ''Echinococcus granulosus''. Той е широко разпространен сред селскостопанските тревопасни животни и домашните кучета. Голямата популация на [[паразит]]а, липсата на осведоменост сред населението за същността на заболяването, както и лошата обществена и лична хигиена са причина ехинококозата да е актуално заболяване за страната през първото и второто десетилетие на XXI век.<ref name="ecdc">[http://ecdc.europa.eu/en/healthtopics/echinococcosis/pages/index.aspx European Center for Disease Prevention and Control], Annual Epidemiological Report </ref> Ехинококозата е пример за неконтролируемо увеличаване на заразени хора в сравнение с 1976 г., когато България се е нареждала на второ място по ограничаване на ехинококозата сред населението. Към 2011 г. България е на първо място по заболеваемост сред страните в [[Европейския съюз
== Исторически сведения за заболяването ==
Ред 23:
Експериментални изследвания на редица учени в началото на XX век доказват, че котката и лисицата обикновено не са крайни гостоприемници на ''Echinococcus granulosus'' и не играят роля в епидемиологията и епизоотологията на тази форма ехинококоза.<ref name="Матов264-265"/>
Паразитният характер на втория по значение паразит, ''[[Echinococcus multilocularis
Многокистният причинител ''[[Echinococcus vogeli]]'' е установен като паразит в човека през 1979 г. в [[Колумбия]], а ''[[Echinococcus oligarthrus]]'' – във [[Венецуела]] през 1989 г.<ref>[http://tmcr.usuhs.mil/tmcr/chapter3/imaging57.htm Polycystic Hydatid Disease (E. vogeli and E. oligarthus) (sic!), The Imaging of Tropical Diseases: With Epidemiological, Pathological and Clinical Correlation, Volume 1, 978-3540560289, януари 2001 – 2 издание]</ref>
Ред 33:
Най-широко разпространен от петте вида паразити, причиняващи ехинококоза, е ''Echinococcus granulosus''. Видът се среща повсеместно, като някои части на планетата се характеризират с висока степен на ендемизъм. Това са обикновено райони, в които е широко застъпено овцевъдството – южната част на [[Южна Америка]], [[Средиземноморие]]то, южната част на бившия [[СССР]] (предимно днешен [[Узбекистан]]<ref name="Цолов32-34">Цолов, стр. 32 – 34</ref>), [[Близък изток|Близкия изток]], [[Арабски полуостров|Арабския полуостров]], [[Северна Африка]], [[Австралия]], [[Нова Зеландия]], [[Кения]] и [[Уганда]].
Като примери, потвърждаващи това разпространение, са районът на Тибетското плато, където цисти на ''Echinococcus granulosus'' са открити в 6,6% населението. Изследвания от 1976 г. сочат, че 95,8% от населението, живеещо в селища около езерото [[Туркана (езеро)|Туркана
Следващ по степен на разпространение паразит е ''Echinococcus multilocularis''. Видът се среща само в [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]]. В [[Северна Америка]] паразитът е характерен за субарктичните райони на [[Аляска]] и [[Канада]] и няколко северни щата от останалата част на [[САЩ]] (от [[Монтана]] до [[Охайо]]).<ref name="cfsph"/> В [[Европа]] се среща в централните и източните части на континента, а в [[Азия]] – в средноазиатските страни от бившия СССР, [[Турция]], [[Ирак]], Северна [[Индия]], [[Япония]] и Централен [[Китай]].<ref name="wwwnc"/> В Китай няколко провинции се смятат за ендемични по отношение на заболяването.<ref>Vuitton D.A., Zhou H., Bresson-Hadni S., Wang Q., Piarroux M., Raoul F., Giraudoux P., Epidemiology of alveolar echinococcosis with particular reference of China and Europe, Parasitology 2003, 127, 87 – 107</ref> Например в провинция [[Гансу]] около 8,8% от населението е опаразитено с ларвната форма на ''Echinococcus multilocularis''.<ref name="who"/> За пример в някои райони на Централна Европа приблизително 40%–75% от популацията на лисицата е заразена с чревната форма на паразита. Почти 100% от [[полярна лисица|арктическите лисици
През последните години се наблюдават случаи с алвеококоза при хора от градските зони. Като основна причина за развитието и се смята привикването на лисицата към [[Урбанизация|урбанизирани зони]]. Типичен пример за това е разпространението на алвеококозата при жители на град [[Сапоро]].<ref>Ito A., Romig T., Takahashi K., Perspective on control options for ''Echinococcus multilocularis'' with particular reference of Japan. Parasitology, 2003, 127, 159 – 172</ref>
Ред 43:
Причинителите на неотропичната ехинококоза имат ограничено разпространение, свързано основно с ареала на обитание на специфичните гостоприемници. Докладваните случаи на опаразитяване при хора с ''Echinococcus vogeli'' са от [[Панама]], [[Венецуела]], [[Еквадор]], [[Колумбия]] и [[Амазонка|амазонската]] част на [[Бразилия]].<ref name="scielo">Rosângela Rodrigues-Silva, José Resende V Peixoto, Regina Maria Figueiredo de Oliveira, Roberto MagalhãesPinto, Delir Corrêa Gomes, [http://www.scielo.br/pdf/mioc/v97n1/4351.pdf An Autochthonous Case of Echinococcus vogeli Rausch & Bernstein, 1972 Polycystic Echinococcosis in the State of Rondônia, Brazil], Mem Inst Oswaldo Cruz, Rio de Janeiro, Vol. 97(1): 123 – 126, January 2002</ref><ref name="cmr">Antonio D'Alessandro and Robert L. Rausch, [http://cmr.asm.org/cgi/content/full/21/2/380 New Aspects of Neotropical Polycystic (Echinococcus vogeli) and Unicystic (Echinococcus oligarthrus) Echinococcosis], Clinical Microbiology, American Society for Microbiology, Reviews, April 2008, p. 380 – 401, Vol. 21, No. 2</ref> За втория представител е известно, че е по-слабо разпространен.<ref name="isradiology">Dr. Walther von Sinner and Dr. David Lewall, [http://www.isradiology.org/tropical_deseases/tmcr/chapter3/intro.htm HYDATID DISEASE (ECHINOCOCCOSIS)], 1981 – 1 издание, януари 2001 – 2 издание, The Imaging of Tropical Diseases: With Epidemiological, Pathological and Clinical Correlation, Volume 1, 978-3540560289 </ref>
''Echinococcus shiquicus'' е описан през 2005 г. като паразит с разпространение в [[Цинхай-тибетско плато|Цинхай-тибетското плато]]. Не са известни случаи на заразени хора.<ref name="sciencedirect.com">Ning Xiaoa, Jiamin Qiua, Minoru Nakaob, Tiaoying Lia, Wen Yanga, Xingwang Chena, Peter M. Schantzc, Philip S. Craigd and Akira Ito, [http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1383576905001418 Echinococcus shiquicus, a new species from the Qinghai–Tibet plateau region of China: Discovery and epidemiological implications] Parasitology International, Volume 55, Supplement 1, 2006, Pages S233-S236</ref><ref name="ncbi">Xiao N, Qiu J, Nakao M, Li T, Yang W, Chen X, Schantz PM, Craig PS, Ito A., Department of Parasitology, Asahikawa Medical College, Japan. [http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15862582?dopt=Abstract Echinococcus shiquicus n. sp., a taeniid cestode from Tibetan fox and plateau pika in China
=== В България ===
|