Мохамед Али паша: Разлика между версии

| описание = управител на Египет

| роден-място = [[Кавала]], [[Османска империя]]

}}

'''Мохамед Али паша Масърски''' или '''Мохамед Али паша Масърлъ''' ({{lang|ota|محمد علی پاشا المسعود بن آغا}}; {{lang|ar|محمد علي باشا}}) е управител (валия) на еялет в [[Османската империя]], разположен в днешен [[Египет]] и Судан през първата половина на XIX век. Въстава срещу султана през 1831 г. и се самопровъзгласява за [[хедив]]. Смятан е за основател на съвременен Египет. Династията, която той създава, продължава управлението си до 1952 година. Османски [[фелдмаршал]].

 

== Идване на власт ==

През пролетта на 1801 г. частта на Мохамед Али слиза на египетска земя в [[Абукирски залив|залива Абукир]]. Тригодишната френска окупация (1798 – 1801) е разстроила политическите и икономическите връзки в Египет и в образувалия се властови вакуум настъпва борба за надмощие между османските турци, мамелюците и албанските наемници, която трае няколко години. С умели политически ходове Мохамед Али успява да получи широка подкрепа от населението и през 1805 г. заема поста валия, като получава и одобрението на султан [[Селим III]].

 

 

Едва след 1829 година Мохамед Али се връща към системата на едрите земевладелци, като раздава земи заедно с живеещите на тях фелахи на чиновници и офицери.

 

През 1816 – 1820 г. Мохамед Али монополизира вътрешната търговия на земеделски продукти и занаятчийски стоки. Всички производители продават стоките си на държавата, която ги препродава и прибира печалбата. Практиата се оказва особено печеливша по отношение на дълговлакнестия памук, който носи много приходи.

 

== Военни кампании ==

 

Макар далечната цел на Мохамед Али е да установи своя лична империя, първоначално той участва във военни кампании за потушаване на въстания в Арабия и Гърция, предприети от османския султан Махмуд II. През 1820 г. нахлува и в Судан с 4-хилядна армия и слага край на султаната Сенар. Политиката му за присъединяване на суданската територия към Египет се ръководи от желанието да набави войници за армията и злато за съкровищницата и в крайна сметка е реализирана през 1870-те години от потомъка му [[Исмаил паша (хедив)|Исмаил паша]]. През 1821 започва [[Гръцка война за независимост|гръцкото въстание]] и султанът изпраща армията и флота на Мохамед Али да го потушат, като му обещава за награда [[Еялет Морея|Морея]] и остров [[Крит]]. 16 000 войници, 100 транспортни и 63 ескортиращи кораба под командването на сина му [[Ибрахим паша|Ибрахим]] се отправят към Пелопонес през 1825 г. и го овладяват в рамките на 10 месеца. На страната на гърците се намесват Англия, Франция и Русия и на 20 октомври 1827 г. в [[Наваринско сражение|Наваринското сражение]] египетската ескадра е разбита. През 1829 г. Османската империя е принудена да признае автономия на Гърция, а след това и независимост. Възползвайки се от отслабването на империята, много местни управители се стараят да увеличат своите права. За компенсация на изгубената Морея Мохамед Али насочва апетита си към Сирия, която е привлекателна с богатите си ресурси, оживените търговски пунктове и стратегическо положение. Султанът обаче отказва и му предлага губернаторство на Крит. Мохамед Али се жалва, че за благото на султана е загубил 30 000 души и 20 милиона франка, а султанът го упреква, че вече година и половина не е плащал данъци. Обиден от неблагодарноста, Мохамед Али се решава на нахлуване в Сирия. Построена е нова флотилия и през 1831 година Египет обявява война на Турция (1831 – 33). Ибрахим паша завоюва град Акко и го превзема след шестмесечна обсада през май 1832 г. Той вече контролира голяма част от Сирия и продължава към Мала Азия. Махмуд II продължава да отхвърля претенциите на васала си. Опасявайки се от разделяне на Османската империя и усилване на влиянието на Франция и Англия в региона, руският император [[Николай I (Русия)|Николай I]] предлага военна помощ и изпраща т.нар. Босфорска експедиция. В крайна сметка е подписан мирен договор, но Мохамед Али не е доволен и обявява независимост от султана, което води до [[втора турско-египетска война|втората турско-египетска война]] (1838 – 41), в която активно се намесват европейските страни. Първоначално египтяните постигат победа срещу турците в [[Битка при Незиб|битката при Незиб]] (24 юни 1830 г). Скоро след битката султан Махмуд умира и е наследен от шестнадесетгодишния [[Абдул Меджид I|Абдул Меджид]]. В същото време Ибрахим и Мохамед Али спорят как да продължат кампанията – Ибрахим настоява да продължи към османската столица, докато баща му е с по-меки искания. Това дава начало на т.нар. „Ориенталска (египетска) криза“ от 1840 г. През юли 1840 г. Великобритания, Русия, Австрия и Прусия се обединяват срещу египетските сили в Сирия и британо-френско-австрийска флотилия обстрелва Акко, който се връща в турски ръце. Така надеждите на Мохамед Али за истинска независимост на Египет от Османската империя и разширяване на територията му не се сбъдват. През 1841 г. той и семейството му получават наследствено право да управляват Египет и Судан, но с известни ограничения, но султанът си остава сюзерен.