Нагорнокарабахски конфликт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени
м overlinking
Ред 5:
| период = 20 февруари 1988 – 12 май 1994 г.
| място = [[Нагорни Карабах]], [[Армения]], [[Азербайджан]]
| резултат = • Решителна арменска победа<br>• „Замразяване“ на конфликта при условия, изгодни за арменската страна, подписване на [[Бишкек]]ски протокол за примирие.<br>• Прекратяване на бойните действия, [[де факто]] самостоятелност на [[Нагорни Карабах]].<br>• Блокада на арменската граница от страна на Турция от 1993 г.<br>• Мирни преговори, без подписан мирен договор.<br>• Спорадични гранични нападения.
| страна1 = {{флагче с име|Нагорни Карабах}}<br>{{флагче с име|Армения}}<ref name="CIA-FACTBOOK-AJ">{{cite web|last=[[ЦРУ]]|title=The CIA World Factbook: Transnational Issues in Country Profile of Azerbaijan|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/aj.html#Issues|accessdate=14 февруари 2007}} Military involvement denied by the Armenian government.</ref><br>'''Военна подкрепа от:'''<br>{{флагче с име|Русия}}<br>{{флагче с име|Гърция}}
| страна2 = {{флагче с име|Азербайджан}}<br>[[Файл:Flag of Hezbi Islami Gulbuddin.svg|ръб|20px]] Хезбе Ислами Гулбудин<br>{{флагче|Чеченска република Ичкерия}} Чеченски доброволци<ref name="Griffin">{{cite book|last=Griffin|first=Nicholas|title=Caucasus: A Journey to the Land Between Christianity and Islam|publisher=University of Chicago Press|date=2004|location=Chicago|pages=185 – 186|isbn=0-2263-0859-6}}</ref><br>{{флагче|Турция}} [[Сиви вълци]]<br>'''Военна подкрепа от:'''<br>{{флагче с име|Турция}}<br>{{флагче с име|Израел}}<br>{{флагче с име|Русия}}<br>{{флагче с име|Украйна}}
Ред 30:
* Азербайджанските власти използват партийните събрания, за да осъдят „националистическите“ и „екстремистко-сепаратистки“ процеси. На [[11 февруари]] в [[Степанакерт]] пристига многочислена група представители на ръководството на Азербайджан и Компартията на Азербайджан, начело на които е вторият секретар на ЦК КПАз Василий Коновалов. В групата влизат също завеждащият отдела на административните органи на ЦК КПАз (по-рано – първи секретар на Шамхорски райком на КПАз) М. Асадов, заместник-ръководители на републиканската [[КГБ]], [[МВД]], [[прокуратура]]та, Върховния съд и осигуряващите сигурността им служители от органите на реда.
* Нощта на [[12 февруари]]. В Степанакерт протича разширено заседание на бюрото на областния комитет на партията с пристигналите от [[Баку]] ръководители. На срещата се взима решение за бъдат осъдени процесите, набиращи сила в региона, да се проведат срещи с партийно-стопанските колективи в град Степанакерт и във всички районни центрове на Нагорни Карабах, а след това на ниво автономна област, с цел да се противопостави на растящото народно недоволство цялата мощ на партийно-административния апарат.
* [[12 февруари]]. В актовата зала на градския комитет на КПАз на Степанакерт се провежда партийно събрание с участието на представители на ЦК на партията от Баку, местни партийни функционери, директори на предприятия, ръководители на държавни учреждения, профкомитети членове на компартията. Събранието се води от Василий Коновалов, първия секретар на областния комитет на КПАз Борис Кеворков, първия секретар на бюрото на градския комитет на КПАз Завен Мовсесян. Мовсесян и Кеворков, изказвайки се в началото на събранието, заявяват, че зад събитията в Карабах стоят „екстремисти“ и „сепаратисти“, които няма шанс да поведат след себе си народа. Василий Коновалов, продължавайки тази мисъл, заявява, че организаторите са известни и ще бъдат изолирани от обществото, че сепаратизмът трябва да бъде осъден, а Карабах – да остане неделима част от Азербайджанската ССР.
 
Първоначално събранието върви по сценарий, подготвен предварително, включващ поредица изказвания за „нерушимото братство между арменския и азерския народ“, опитвайки се да принизят проблема с критика към обикновени стопански недостатъци. След известно време на трибуната се качва Максим Мирзоян, който подлага на рязка критика Борис Кеворков за безразличието и пренебрежението на националната специфика на Карабах, „азербайджанизацията“ и провеждането на демографска политика, способстваща за понижаване на числеността на арменското население в региона. Изказването му води до това, че събранието излиза от контрола на партийните функционери и членовете на президиума напускат залата. Известието за провала на събранието достига до [[Аскеран]] и районният партиен актив също поема не по начертания сценарий. Опитът да се изпрати местният партиен актив в [[Гадрут]]ския район преминава в стихиен митинг. Плановете на азербайджанското ръководство да овладее ситуацията се оказват провалени. Партийните ръководители на Карабах не само не осъждат „екстремизма“, но и активно го поддържат.