Нагорнокарабахски конфликт: Разлика между версии

| период = 20 февруари 1988 – 12 май 1994 г.

| място = [[Нагорни Карабах]], [[Армения]], [[Азербайджан]]

| страна1 = {{флагче с име|Нагорни Карабах}}<br>{{флагче с име|Армения}}<ref name="CIA-FACTBOOK-AJ">{{cite web|last=[[ЦРУ]]|title=The CIA World Factbook: Transnational Issues in Country Profile of Azerbaijan|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/aj.html#Issues|accessdate=14 февруари 2007}} Military involvement denied by the Armenian government.</ref><br>'''Военна подкрепа от:'''<br>{{флагче с име|Русия}}<br>{{флагче с име|Гърция}}

| страна2 = {{флагче с име|Азербайджан}}<br>[[Файл:Flag of Hezbi Islami Gulbuddin.svg|ръб|20px]] Хезбе Ислами Гулбудин<br>{{флагче|Чеченска република Ичкерия}} Чеченски доброволци<ref name="Griffin">{{cite book|last=Griffin|first=Nicholas|title=Caucasus: A Journey to the Land Between Christianity and Islam|publisher=University of Chicago Press|date=2004|location=Chicago|pages=185 – 186|isbn=0-2263-0859-6}}</ref><br>{{флагче|Турция}} [[Сиви вълци]]<br>'''Военна подкрепа от:'''<br>{{флагче с име|Турция}}<br>{{флагче с име|Израел}}<br>{{флагче с име|Русия}}<br>{{флагче с име|Украйна}}

* Азербайджанските власти използват партийните събрания, за да осъдят „националистическите“ и „екстремистко-сепаратистки“ процеси. На [[11 февруари]] в [[Степанакерт]] пристига многочислена група представители на ръководството на Азербайджан и Компартията на Азербайджан, начело на които е вторият секретар на ЦК КПАз Василий Коновалов. В групата влизат също завеждащият отдела на административните органи на ЦК КПАз (по-рано – първи секретар на Шамхорски райком на КПАз) М. Асадов, заместник-ръководители на републиканската [[КГБ]], [[МВД]], [[прокуратура]]та, Върховния съд и осигуряващите сигурността им служители от органите на реда.

* Нощта на [[12 февруари]]. В Степанакерт протича разширено заседание на бюрото на областния комитет на партията с пристигналите от [[Баку]] ръководители. На срещата се взима решение за бъдат осъдени процесите, набиращи сила в региона, да се проведат срещи с партийно-стопанските колективи в град Степанакерт и във всички районни центрове на Нагорни Карабах, а след това на ниво автономна област, с цел да се противопостави на растящото народно недоволство цялата мощ на партийно-административния апарат.

 

Първоначално събранието върви по сценарий, подготвен предварително, включващ поредица изказвания за „нерушимото братство между арменския и азерския народ“, опитвайки се да принизят проблема с критика към обикновени стопански недостатъци. След известно време на трибуната се качва Максим Мирзоян, който подлага на рязка критика Борис Кеворков за безразличието и пренебрежението на националната специфика на Карабах, „азербайджанизацията“ и провеждането на демографска политика, способстваща за понижаване на числеността на арменското население в региона. Изказването му води до това, че събранието излиза от контрола на партийните функционери и членовете на президиума напускат залата. Известието за провала на събранието достига до [[Аскеран]] и районният партиен актив също поема не по начертания сценарий. Опитът да се изпрати местният партиен актив в [[Гадрут]]ския район преминава в стихиен митинг. Плановете на азербайджанското ръководство да овладее ситуацията се оказват провалени. Партийните ръководители на Карабах не само не осъждат „екстремизма“, но и активно го поддържат.