Иван Славов (философ): Разлика между версии

Посветено е на остри и злободневни въпроси от естетиката и всекидневната култура – [[кич]]а, безвкусицата, деформацията на човешките нрави. Той неуморно преследва не само кича и чалгата, но и еснафщината като цяло, плиткоумието и неграмотността във всичките им форми и проявления, на които противопоставя елитарния снобизъм на т.нар. „конячна интелигенция“. Критерият е прост – „Кич е всичко, което не се харесва на Иван Славов, безвкусица — всичко, което не съвпада с вкусовете на Иван Славов“. По този начин той превръща себе си в нагледно олицетворение на крилатата мисъл: „Човек е мярка на всички неща", подразбирайки под човек единствено себе си. Плоският хумор и злобната ирония му създават неповторим стил и имидж, като успешно компенсират недостига на елементарно здравомислие. Той изповядва максимата „Човек е оцелял, защото се е смял на всичко, на което се присмива Иван Славов и не е посмял да се смее на самия Иван Славов“.