Иларион Нишавски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 21:
На 28 ноември 1910 година архимандрит Иларион е ръкоположен за епископ с титлата Нишавски от митрополитите [[Герасим Струмишки]] и [[Борис Охридски]] в присъствието на посланик [[Михаил Сарафов]].<ref>Вести, брой 36, 30 ноември 1910.</ref> Същата година е назначен за викарен епископ на дебърския митрополит [[Козма Пречистански]] и изпратен за архиерейски наместник в [[Кичево]].<ref>Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 4.</ref> Тази длъжност изпълнява до 1913 година, когато е изгонен от новите сръбски власти и емигрира в [[България]].<ref>Албумъ-алманахъ „Македония“. Отдел VI, Табло XXXI – 108, София, 1931.</ref>
В 1915 – 1918 година е викарен епископ на [[Софийска митрополия|Софийската митрополия]]. През 1918 - 1919 г. е управляващ [[Нишка епархия|Нишката епархия]].
В началото на декември 1919 година замества подалия оставка [[Теодосий Скопски|Теодосий]] бивш скопски митрополит като управляващ [[Маронийска и Гюмюрджинска епархия|Маронийската епархия]] в Гюмюрджина, късето остава до 1921 година. През 1922 - 1925 г. е управляващ [[Лозенградска епархия|Лозенградската епархия]]. През 1925 година се установява в Кюстендил като викарий на софийския митрополит [[Стефан I Български|Стефан]].<ref>Албумъ-алманахъ „Македония“. Отдел VI, Табло XXXI — 108, София, 1931.</ref> В 1941 година [[Свети синод|Светият синод]] изпраща епископ Иларион Нишавски като помощник на определения за управляващ [[Маронийска и Гюмюрджинска епархия]] митрополит [[Кирил Български|Кирил Пловдивски]].<ref>{{cite book |title=Възстановяване на екзархийското наследство в Македония |last=Елдъров |first=Светлозар |authorlink= Светлозар Елдъров|coauthors= |year= 2012|publisher= в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт |location= София|isbn=978-954-8187-86-2 |pages=131 |url= |accessdate=}}</ref>
Епископ Иларион Нишавски умира в Кюстендил на 12 август 1950 година.
| |||